След учредителният конгрес на ГЕРБ преди почти две години журналисти бяха попитали Бойко Борисов ГЕРБ демократична организация ли е имайки предвид абсолютното мнозинство, с което се взеха повечето решения на конгреса. Отговорът на неформалният по онова време лидер на ГЕРБ бе повече от интригуващ : "Всеки има право да има свое мнение, стига то да съвпада с моето". Тогава разбира се Борисов каза това във вид на шега, но с времето става повече от ясно, че явно трябва да се превърне в истина, ако ГЕРБ иска да се задържи на гребена на вълната в българската политика. Какво имам предвид ли? Ами имам предвид поведението на хората, които олицетворяват   управляващата партия повече от половин година след парламентарните избори. В общи линии единственият политик от управляващите, който до този момент има отлично поведение и пред медии и пред българската общественост е имено Бойко Борисов. За разлика от него почти всички министри вече сътвотиха по някой и друг гаф-кой по-голям, кой по-малък. В началото финансовият министър реши да се прави на оригинален пред медиите, олицетворявайки националният бюджет с мазна пица, после министъра без портфейл от скука се изцепи, че Турция трябва да се изръси с няколко милиарда за да подкрепим кандидатурата й за ЕС, а за капак външния ни министър стана за смях на цяла Европа, с опита си да стане еврокомисар, като в същото време си прехвърля дялове на своя фирма от себе си на себе си, с цел да заблуди евродепутатите, че не е техен притежател. Но да спра с тази тема до тук. На регионално ниво нещата в ГЕРБ също не са розови, въпреки, че в интерес на истината местните структури на партията както вършат гафове (какъвто е случая с конкурса за шеф на РИО-Пловдив, заради който дори бе променен закона за държавния служител, с цел да бъде назначена за неин шеф експертка, член на ГЕРБ, която не успя в първоначалния конкурс да се справи с теста), в определени области се справят и доста успешно с местното самоуправление. Така ГЕРБ с всеки изминат ден се превръща в една симбиоза на лидер-супермен, за когото и опозиция и медии и анализатори говорят с респект от една страна, и партиен апарат, за когото дали заради липсата на опит, или заради неуменията си в една или друга степен засега могат да са само почти успешен фон на своя лидер. Всъщност ако се върнем на последния конгрес на ГЕРБ проведен на 10 януари и неговите решения бяха взети с абсолютно мнозинство (утвърждаването на Бойко Борисов за лидер на ГЕРБ , както и на Цветан Цветанов за негов заместник.). На този конгрес Борисов даде заявка за нов мандат на своето правителство, нищо, че от началото на сегашният му е минала само половин година. И как да е иначе, след като всичките му опоненти в момента са в цайкнот във всяко едно отношение. Ахмед Доган вече даде заявка за оттегляне от политическата сцена, заявявайки, че ще  подаде оставка като лидер на ДПС, БСП най-вероятно ще се разцепи на две, при положение, че се осъществи проекта за нова лява формация от Татяна Дончева, за което намекна пред "Шоуто на Иван и Андрей" по Нова телевизия. Между другото сега като се замисля явно за конгреса на ГЕРБ тепърва ще се говори имайки се предвид датата на която се състоя. Ако сте забелязали всички по-значими събития в най-новата българска история гравитират около десетото число на месеца-превратът през 1944 г. бе на 9. 09.; съответно превратът срещу Живков на 10.11.1989; поканата за членство в ЕС бе отправена на 10.12.2000; стачките срещу Жан Виденов започнаха на 10.01.1997... Шегувам се разбра се. Поне що се отнася до значимостта на конгреса на ГЕРБ за българската история. А може би не трябва. Кой знае. Паживьом, павидем-както казват руснаците. Иначе се изтърколи още една година. Вече сме 2010. Година на стягане на коланите за цяла Европа за излизане от кризата. Освен за коланите на българите. Защото нашите колани са стегнати вече 70 години дотолкова, че няма накъде повече. Така, че да ни е честита новата година. И нека да си я посрешнем с усмивка. Нея поне никой не може да ни отнеме.