Ден след поредната терористична атака на група фанатизирани ислямисти е добре да си припомним основните ценности, към които се стремим. Като християни. Като мюсюлмани. Като Европейци. Като хора. Защото да убиваш в името на това да налагаш своята вяра и религия на други хора, да им налагаш своите разбирания и култура е поведение на античен и средновековен човек. Не и на човек, живеещ в 21 век. Ние българите сме представители на една от нациите, която най-добре знае какво е да се живее в страх и в подчинение. Да се живее зад непреодолими граници на чужди държави, обединени и живеещи свободно. Заради което живеят много по-добре от нас. Дори сега, когато сме част от ЕС. Толкова ли е трудно да заживеем в свят, описван от Джон Ленън в песента си "Представи си"? Наистина ли е прав, че религиите са една от основните пречки да живеем в свят на разбирателство и толерантност? Днес, ден след атентатите във Франция виждам в действията и очите на българите истинската искрица на човечността. В очите на хората, прииждащи пред френското посолство и полагащи цветя на входа му, без някой да ги организира и да ги води. Без гръмки речи и лозунги. Просто го правят. Както и хилядите, които поне за ден или два ще обагрят снимките на профилите си във фейсбук с цветовете на френското национално знаме. И от всичко това се чувствам горд, че съм българин. Не заради някаква спортна победа. Или някакво откритие. Или личност от преди век, два или повече, за която си спомняме веднъж в годината. Горд съм, защото с това свое поведение, ние българите показахме, че можем. Можем да бъдем човечни. Благодаря Ви приятели. Благодаря Ви затова, че ми помогнахте да си го представя. Светът, за който пее Джон Ленън. Може би никога няма да се случи да заживеем в него. Но усещането си заслужаваше. БЛАГОДАРЯ ВИ!