2001 година е емблематична година за българският преход. Емблематична с дебата за нов морал в българската политика. Тази тема засяга пръв бившият бългаски монарх Симеон II като цел на постигане за новоучреденото от него движение носещо знаково неговото име. Всъщност обстоятелствата през този период са такива, че самото българско общество си изгражда представата, че именно бившият български владетел може да бъде двигател за подобна промяна. аргументите затов са няколко. На първо време той е единственият политик, който е възпитаван да управлява, за разлика от  политическата класа, която си навлича гнева на българският избирател с недомлъвките си и празните неизпълнени  обещания през последните 12 години преход. На второ място Симеон II се явява олицетворение на образа на своят баща цар  Борис III, за когото повече от пловин век след смъртта му още остават живи разказите и спомените за царя, който е бил близо до народа и е живял повече като обикновен човек, откокото като надменен владетел в очите на българите. Именно  спомена за този  образ дава възможност на Симеон II през 2001 година да успее да спечели доверието на избирателите и на парламентарните избори и НДСВ печели убедително с абсолютно мнозинство. Симеон първоначално прави опит за това да бъде повече държавник отколкото политик и смята да предостави възможността друго лице да поеме поста министър председател. Много бързо обаче разбира, че политическата класа не е готова за подобен тип упрвление и ще му окаже отпор ако това му намерение бива осъществено. Още повече, че неговата идея е не просто да управлява, а да убедини по възможност цялата политическа класа в рамките на прокламирания от него нов морал в българската политика, както и целите, които са приоритет за България. А те в общи линии са две-членство в НАТО, кактои членство в Европейския съюз. За всички партии приемането на тези цели е станало години по-рано. С тази разлика, че нито една управляваща до този момент партия не се е и надявала да ги постигне в рамките на времето, в което е управлявала. Тези две цели цяло десетилетие са повече химера отколкото постижими. Ето защо и очакванията са, че НДСВ ще е поредната политическа партия, провалила се с тази непосилна задача. В рамките на своя мандат обаче тази представа е категорично развенчана от бившия монарх. България не само успява да влезе и в двете организации (в ЕС България става пълноправен член едва през 2007 година, но договора е подписан именно от Симеон II няколко месеца преди парламентарните избори през 2005 година и дори кадрите от подписването са използвани    в предизборната кампания на НДСВ). Проблема за Симеон II в този смисъл не се оказват неосъществените предизборни обещания, а проблема с хората, подбрани за  народни представители, които само няколко месеца след стартирането на новият парламент започват да се отцепват от движението създавайки алтернативна парламенратна група "Новото време", използвайки мотото на НДСВ от предизборната кампания. Другият проблем за бившият монарх е връщанрто на имотите на царското семейство което запшочва да се извършва именно по времето на мандата на НДСВ. В действителност то се извършва във връзка с решение на конституционния съд от 1999 година. Явно е обаче, че никой нито от съдиите от този съд, нито от политиците, с която благословия този акт е извършен не са имали никаква представа, че някой ден тази реституция действително ще влезе в ход. Друг момент е, че реално върнатите имоти са в граници, установени на база повече на разкази, отколкото на реални документи за собственост. Всъщност  явно това е била основната идея на политическите идеолози по онова време. Те са разчитали натова, да се даде възможност на Симеон II да си възвърне отнетите имоти, стига да докаже собствеността си с нотариални актове. Действителността обаче се озава малко по-различна. Поради това, че монарха е вече действащ министър председател някои магистрати просто извършват реституция на имоти, както споменах вече и без законово основание. Самият вид реституция впоследствие се превръща в основният фактор на това мита за "новият морал" да бъде окончателно развенчан в очите на избирателите. Но те от своя страна отчитат реалните постижения н НДСВ по време на своят мандат, като и ореждат тя да бъде втора политическа сила след парламентарните избори през 2005 година. На власт отново са социалистите. Но те не могат да създадат самостоятелно правителство.  България  има шанса да има отново дясноцентристко правителство. Дали ще се възползва от него? Предстои един от най-интересните месеци от най-новата политическа история на България. Месец юни 2005 година.