Сигурно много от нас си спомнят този прословут 10 ноември 1989 година. Милиони българи невярващи на очите си пред телевизорите си как дългогодишният председател на ЦК на БКП Тодор Живков подава оставка. И като си помислим за това време не може да не си спомним и еуфорията която настъпи с надеждата за промяна. И как да не настъпи, като именно по средствата за масова информация всеки ден се предават репортажи от страните от бившият соцлагер, в които режимите падат веднага след като великия СССР обявява, че няма повече да им оказва военна помощ и практически с този акт Вършавският договор се оказва просто една формалност. Но за разлика от всички останали страни, в които в една или друга степен се извършва лустрация на членовете на бившите коминистически партии, в България започва процеса на т. нареченият преход, чието начало се поставя с формирането на кръглата маса, участие в която взимат бъдещата опозиция и преименувалата се от БКП на БСП стара управляваща партия. Интересното в това преименуване е факта, че новоаформираната БСП се обявява на конгрес на партията като приемник на бившата БКП. Това практически означава, че тя поема политическата и дори съдебна отговорност за всички деяния, които са извършени от БКП през годините, но нито една партия в следващите 20 години нито веднъж не се е опитала да й потърси такава. Но това е тема на друг анализ. За медиите по онова време освен въпросната кръгла маса на фокуса на общественото мнение се представя като съществено и емблематично събитие така нареченото ДЕЛО 1 в което се призовава като обвиняем Тодор Живков. За хората това означава само едно - реванш към бившата власт за всичките й действия през последните 45 години. Този реванш се изразява и като тематика на много музикални творци. Раждат се шлагери като "Комунизма си отива, спете спокойно деца", "45 години стигат" и още много други, чрез които се подклажда усещането за промяна у населението. Годините обаче започват да текат. 1989, 1990, 1991... Дело номер 1 вече се е превърнало в един фарс, защото вместо да се повдигне реално обвинение по него накрая се оказва, че Тодор Живков трябва да отговаря за...неправлно раздадени апартаменти на власта. Отзвукът от кръглата маса също не е в полза на опозицията, която се явяват автентичните десни партии днес. Това е така, защото започва да си личи и с просто око, че на тази кръгла маса всъщност са се водили преговори затова, как на бившите управляващи да им бъде позволено да продължат да участват в политиката, посредством участието им в новосформираната БСП, а не да им се забрани всякаква политическа изява за определен период от години по подобие на повечето страни  от бившият соцлагер. На българското общество се предоставя чрез приетата след толкова много перипетии Конституция една нова реалност, в която то трябва да живее в преход от време, необходим за достигането на благоденствието. На практика идеята за този "реход" е  копие на  идеята от самият комунизъм за проект от време за достигане на целта. Нещо, което социолозите по-късно ще нарекат с термина "политическа утопия". С задколисни игри БСП прави всичко възможно да не допусне тогавашните десни партии да се окажат на гребена на вълната. Всъщност мерки вече са били взети превантивно още преди 10 ноември според някои участници в политическият живот през този период, намеквайки, че тогавашният лидер Желю Желев на големият опонент на БСП, а именно СДС е бил добре проучен от комунистите дали ще се справи с предполагаемата задача, да не се пречи на БСП да има водеща роля в политическият живот в България. Това практически е обвинение затова, че ролята на СДС е само да се яви като одушник на очакванията на хората, но зад колисите е трябвало да съгласува всички свои действия с ръководните фактори на БСП. Разбира се тези обвинения се изказват едва след като Желю Желев става неудобен за СДС с позицията си на неутрален съдник на управляващата в един кратък период от време СДС в качеството си на президент на България. Прословутите боянски ливади отприщват недоволството на ръководителите на СДС в средата на деведесетте години и довежда до появата на политическата сцена на пловдивският бракоразводен адвокат Перър Стоянов. Вече е 1997 година. Две години по-рано БСП е спечелила парламентарните избори с пълно мнозинство, но в този момент е довела страната до невиждана до този момент финансова криза и хиперинфлация, довела хората дотам да излизат по улиците гладни с камъни в ръце за да свалят управляващите от БСП от власт. Дошло е време на СДС да дойде на нейно място. Месец преди изборите според сондажите на общественото мнение БСП събира смазващите  4% одобрение. СДС ще получи пълната власт. Но тя вече не е същата. Вече са налице вътрешни конфликти в дясната партия. Стават все по-популярни алтернативни субекти на традиционните до този момент партии БСП, СДС и етническата ДПС. Българското общество се подготвя за първи опит да се подстаже на политическата класа, че то не може да приене да плаща цената на прехода за нежна сметка. България навлиза в период на криза на доверието към полиците както от управляващите партии така и от опозиционните. А въпросните политици така и не разбират, че дневният ред на обществото вече не е да дефинира кои са "комунисти" и "демократи", нито кои са без и кои с досиета.  Българите искат нов морал в българската политика.