Сигурно на всички ни вече ни е втръснало да гледаме и слушаме как тези, които искат ада ни уравляват или още по-лошо-които вече за започнали да го правят с всеки изминат ден все повече или забравят  какво са говорили или правили, или нямат ни най-малка идея за какво са на постовете, които са заели. Пример за последното е един бивш наш политик, за когото едва ли е нужно да споменавам името,  известен с крилатата фраза "Ега ти и държавата щом аз станах министър!". Тогава бе много забавно на много хора. И политици и избиратели. Защото по това време политиката бе възприемана повече като място за далавери и то в възрожденският алекоконстантиновски смисъл на думата. Не че и в другите държави политиците не правят далавери или не крадат. Но там въпреки това ги и уважават. Защото мислят преди да говорят и действат. И в последствие техните избиратели оценяват това, когато гласуват за политици, които изпълняват предизборните обещания. Е може и не на 100%. Но с достатъчно голям процент за да се харесат отново на избирателя. Какво се случва в България обаче. Този месец някои от провалилите се партии имат конгреси за избор на ръководство. От по-известните леви партии тов е БСП (имайки предвид главоломния спад на доверието към столетницата все по-често ще бъде сравнявана с другите леви партии, които само до преди година отчитаха като гордост каквото и да било внимание от страна на БСП), а от десните ВМРО. Разбира се и други политически формации ското ще направят обобщение на дейността си пред своите членове, но при тях за момента няма кой знае какви интересни процеси заслужаващи коментар към днешна дата. Каква е приликата между двата конгреса? И в БСП и в ВМРО лидерите са  напрвили заявка за нов мандат. И като нищо ще го получат. И ако за ВМРО това не е кой знае каква изненада като се има предвид сериозната кадрова партийна криза, в която се намират войводите от 5-6 години, то за БСП подобен сценарий е повече от пагубен. Всъщност като се замисля и ВМРО е в същото положение именно заради тази своя кадрова криза. Единствената алтернатива на Красимир Каракачанов е избраният чрез електората на ГЕРБ кмет на Пловдив Славчо Атанасов. Казвам това, защото в града под тепетата войводите трябва да пият шампанско ако на бъдещите местни избори успеят да спечелят доверието на повече от 4000 избиратели. И то заради недалновидната и почти некадърна политика провеждана от кметския екип на Славчо Атанасов. Но явно това въобще не го притеснява и дори се пъчи пред медиите заявявайки, че щял да работи ако го изберат за лидер на ВМРО затова, партията да станела фактор в политическият живот на страната и да била управляваща партия... Мисля, че коментарът е излишен. За столетницата борбата ще бъде водена от тотално провалилият се бивш министър-председател Сергей Станишев от една страна и вероятно Татяна Дончева. Не са изключени и други кандидатури, но ако се появят ще е чудо да успеят, ако вече няма лоби което да ги подкрепя из левите среди. От всички изброени дотук кандидати за слава единствено Татяна Дончева има очи да се предлага като алтернатива на досегашното ръководство. Останалите Сергей Станишев, КрасимирКаракачанов и Славчо Атанасов са повече от известни и с това какво могат и с това колко струват. Жалкото е, че въобще не осъзнават, че в очите на привържениците на своите партии са си кръгли нули и ако бъдат избрани, то това ще е просто продължаване на агонизиращата криза на недоверието към тези две политически формации.