Изборните резултати от парламентарните избори през 2005 година поставят в много трудна ситуация левицата и нейният коалиционен партньор ДПС. Сборът от мандатите на двете партии не дава възможност за абсолютно мнозинство, а останалите политически парламентарно представени партии се оказват десни. Това е голям проблем за БСП, тъй като тя прави предизборна кампания тип "ва банк" за спечелването на изборите. На практика БСП има най-много депутати и е първа политическа сила. Но ситуацията е такава, че е голяма опасността да се окаже в опозиция заедно с центриската в голяма степен етническа партия ДПС. Двете партии разчитат на коалиционно партньорство с дясната управляваща до този момент формация НДСВ. В политическото пространство, както и във всички медийни изяви на партийните функционери на БСП и ДПС се натяква, че липсата на такова партньорство от страна на НДСВ ще доведе до неизбежни предсрочни парламентарни избори и политическо дестабилизиране на страната в навечерието на приемането на България в Европейския съюз. Поведението на НДСВ в тази ситуация не е неочаквано. Партията заема изчеквателна позиция, като не дава индикации нито за това, че ще приеме ролята, която и се предлага от БСП и ДПС, нито че ще поеме политически курс към нови парламентарни избори. На всички им става ясно, че бившият монарх се готви да се обедини, но с десните формации за управление на страната като по този начин сбъдне най-големите кошмари на левицата. Защото  ако при този опит на всяка цена да бъде управляваща партия изведнъж БСП се окаже в опозиция това практически ще означава, че е настъпило началото на края на хегемонията на БСП като основна лява политическа сила. Това е така, защото вероятния срив в редиците на столетницата би бил толкова голям, че би довел дори до изравняване на електоратите на БСП с останалите значително по-малки като електорат леви политически субекти в българската политика.   Изходът е само един - намиране на десен политически субект, който да бъде посочен на НДСВ като алтернативен политически партньор на царската формация, като по този начин се извият ръцете на бившият монарх. Защото за никой не е тайна, че приемането на България като член и на НАТО и на Европейският съюз е политически акт а не акт на признаване на изпълнени критерии за членство на страната. И гарант за този политически акт е именно Симеон Сакскобургготски. Ето защо НДСВ при никакви обстоятелства не може да си позволи навлизането на България в политическа криза, породена от нови предсрочни парламентарни избори в  навечерието на приемането на страната в ЕС. Надцакването между БСП и ДПС от една страна и НДСВ от друга започва още с първият вод за даване на мандат за съставяне на правителство. Кандидатът за премиер Сергей Станишев бива одобрен от Народното събрание. И точно когато от БСП и ДПС си отдъхват биват поляти като със студен душ - състава на правителството бива отхвърлено от десните политически сили с подкрепата на НДСВ. Времето започва неумолимо да тече в ощърб на левицата. Така се стига до дългата нощ на 16 юли, когато един от лидерите на ВМРО Бойко Ватев в интервю за БТА заявява, че с или без НДСВ  България ще има свое правителство. Това е ясен знак, че коалиция Български народен съюз, в която освен ВМРО влизат още ССД с лидер Стефан Софиянски и БЗНС с лидер Анастасия Мозер имат готовност да влязат в преговори с БСП за формиране на правителство. В действителност Анастасия Мозер по това време е извън страната заради заболяването на съпруга си и в последствие се оказва, че  е била категорично против подобно поведение от страна на политическите и партньори. Но ситуацията вече коренно се променя. НДСВ вече няма избор и обявява, че ще започне преговори с БСП и ДПС. Но бившия монарх още не е изиграл силната си карта. На политическият небосклон по време на своят мандат царят дава път на един напорист бивш охранител, на когото поверява министерството на вътрешните работи, давайки му поста главен секретар на МВР. Името му бързо става много популярно - Бойко Борисов. Неговите показни акции против организираната престъпност, както и умението му да се изказва с простички и разбираеми за българите фрази пред медиите му осигуряват голяма популярност. Всъщност в по-голяма степен всички заемащи постове в МВР и появяващи се пред медиите като супергерои борещи се с престъпността бързо набират червени точки пред българите. Такъв е случая и с бившият вътрешен министър по времето на правителството на СДС Богомил Бонев например. Но впоследствие лидерът на СДС вместо да се възплзва от популярността му го обявява за свой враг именно уплашен  от тази негова популярност. Подобна е ситуацията и с президента по това време Петър Стоянов, който се оказва опонент на Богомил Бонев на президентските избори. И в двата случая  това коства загубата на СДС  както на президетнските, така и на парламентарните избори. Царят обаче прави един много по-интересен ход. Той влиза в коалиция с БСП и ДПС, но в същото време не прави нищо за да спре формирането от Бойко Борисов на политическото му движение ГЕРБ. Нещо повече - в месеца, в който Бойко Борисов обявява създаването на движението ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ /ГЕРБ/, НДСВ изненадващо за някои се преименува, като запазва само абривиатурата си. В нея обаче вече не фигирира името на Симеон II. Нито от страна на Симеон Сакскобургготски, нито от страна на Бойко Борисов през следващите две години не се казва дори една лоша дума един към друг. Напротив - за изненада на журналистите, които интервюират Бойко Борисов те  много трудно успяват да го накарат да влезе в каквато и да е конфронтация с царя, както и обратното. На практика единственото обвинение на Бойко Борисов към бившия монарх е факта, че е влязал в коалиция с БСП и ДПС. Но и от двете страни личи симпатията една спрямо друга. Липсата на подобна конфронтация дава възможност популярноста на Бойко Борисов да нараства с всеки изминат ден. А покрай него и популярността на неговата формация ГЕРБ. Бойко Борисов без проблеми печели на два пъти изборите за кмет на София, след като дотогавашния кмет Стефан Софиянски решава да остане народен представител вместо градоначалник на столицата. През това време управяващата тройна коалиция започва да се тресе от противоречия и обвинения в корупция в които се замесват министри и от БСП и от ДПС. Идва денят X за тези две партии. Както и за Бойко Борисов и ГЕРБ. 5 юли 2009 година. Денят на истината. Денят за следващите парламентарни избори.