Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
специализиран блог за социология, политика и култура
Автор: socio Категория: Политика
Прочетен: 187314 Постинги: 50 Коментари: 45
Постинги в блога
2 3 4  >  >>
Караиванов не му стигнало времето за реализация на на идеята за цялостно обновяване на стадион "Шипка". Ами господин Караиванов, то това бе основното ви обещание в предизборната ви кампания преди четири години! Да Ви припомня - заявихте, че ще бъде обновен стадион "Шипка" с проект по програма "Престиж" на ЕС. Но за да защитите проект трябва да имате качествена и работеща администрация. Правилно сте се ориентирали, че това което не сте свършили трябва да остане за усилията на следващия кмет. Защото да ме извинявате, ама тук вие говорите за това, което не сте свършили за четири години. Да, ама вие бяхте кмет на Асеновград не четири а осем години. Вярно е, че първите четири години ги проспахте. И не само като кмет, но и като партиен член. Асеновградчани още помнят снимката, на която сладко похърквате на партийния пленум на БСП. Но както и да е. Явно сте се поразсънили и почвате да виждате колко много време изгуби Асеновград от това, че вие станахте кмет на града. А цитата накрая показва най-добре методите ви на работа както на вас, така и на цялата ви администрация: "Не ми стигна времето и за много други неща. Не можах да се преборя с някои от институциите, за да получим финансиране за няколко проекта". Нека да обърнем специално внимание на израза "НЕ МОЖАХ ДА СЕ ПРЕБОРЯ". И да си припомним защо Асеновград бе глобена с милиони левове по проекта за водния цикъл. Става време за същото това "преборване". Общината бе санкционирана заради неспазване на процедурите по избор на изпълнители на проекта съгласно българското законодателство. Едва ли е нужно да споменавам в близки до кого бяха фирмите изпълнителки избрани от община Асеновград. Но ако вие господин Караиванов си поспинквате от време на време, то държавната администрация е будна. И няма как да я приспите, освен ако не е по времето на управлението на партията, която отново е решила да ви издигне за кмет - БСП. Но да ви кажа БСП в обозримо бъдеще ще може да управлява България само във вашите сънища. А и гражданите на Асеновград вече се събудиха. И няма да можете скоро да ги приспите със сладките си предизборни приказки. Така че вместо да се морите да ходите на избори вземете да отидете да си поспинкате. Това поне ви се отдава. За разлика от кметуването...
Категория: Политика
Прочетен: 375 Коментари: 0 Гласове: 1
С мъжа ми имаме годишнина – 5 години от първото „обичам те“ и 2 години от първото „окей, вкарай ми го където искаш, само не ме буди“.
Каза, че ми е подготвил изненада. Романтична среща под открито небе. Истински спектакъл под звездите... Стадион „Георги Аспарухов“, „Левски“ срещу „Ботев“ Пловдив. Да си призная, хвана ме малко неподготвена. Представях си по-скоро вечеря на покрива на луксозен ресторант, с петстепенно меню и цигулар, но нищо. Важното е, че се е сетил за годишнината.
Питам го как да се облека, защото досега никога не съм била на мач. „Като за изнасилване“, предупреждава ме той. По погледа му разбирам, че не се шегува. За всеки случай, навличам стара тениска с надпис „Имам сифилис“, кецове с принт „Гъбичките са супер, затова се гордея, че ги имам“ и съм готова.
Вървим към стадиона в море от хора. Всички са с качулки, маски, кожени якета и крещят. От ляво и от дясно гърмят бомби, избухват снаряди, някой настъпва противопехотна мина. В далечината виждам гранатомет. Не съм сигурна, но мисля, че току-що обявихме война на Полша.
По чудо, стигаме проверката на входа невредими. Дано моят е взел места на балкона, защото обикновено там са ягодите и шампанското. Вместо това, се озоваваме в нещо, наречено „Сектор Б“. Навсякъде има огради, все едно сме престъпници. Това няма логика. Аз не съм заплаха за обществото – освен когато съм в цикъл или не съм яла сладко повече от 36 часа.
От другата страна на решетките виждам жена с много сладко, жълто-черно яке. Адски ми се ходи при нея, за да я питам откъде си го е взела. Обаче не мога, защото помежду ни има ограда. Все едно сме в Берлин през 80-те. Приближавам се максимално и се провиквам: „Госпожа, откъде е якето?“ Тя се обръща и с цялата омраза на света ми отговаря: „Умри, бе, говедо!“ Ама какво е това отношение? Пуу, няма да си купувам като твоето яке, разбрах, само ти ще имаш такова. Ние вместо да сме солидарни една с друга, да си помагаме в този труден момент – две жени на мач – се псуваме като каруцари. И защо „говедо“? Аз лично повече се оприличавам на еднорог.
Трябва ми питие. Зървам момче, което снове между редовете и му махам: „Гарсон! Гарсооон! Бяло вино с две бучки лед и сламка, ако обичате!“ Имал само бира и семки. Ама хората още ли ядат семки? Да не сме се върнали в 1997-а посредством машина на времето и аз да не съм разбрала? Хубаво, дай едни семки. Тъкмо отварям пакета и го хвърлям уплашена във въздуха, защото мъжът ми се провиква в ухото: „Само Левски, Оле! Само Левски, Оле!“ Абе, ти от коя зоологическа градина си хванат, бе, животно! Не можеш ли да се държиш по-прилично? Аз като те водя на опера, да си ме чул да крещя като шимпанзе: „Само Чайковски, Оле! Само Чайковски, Оле!“?
Айде да почва тоя мач, че да свършва. 30 минути ще ги издържа някак си. Две полувремена по 15 си е напълно приемливо. Моля? Как така 90 минути, бе?! Това защо не го пише на билета?! „Дами и господа, длъжни сме да ви уведомим, че този скапан мач ще продължи 90 минути, a в случай на продължения – и повече. Ако имате деца или домашни растения, за които да се грижите, по-добре не идвайте.“
90 минути... Че това са четири епизода на „Сексът и градът“! Там поне има фабула, послание. Кари обича Тузара, Тузара не обича Кари; после Тузара обича Кари, Кари не обича Тузара. Накрая вече сценаристите се изчерпват, сериалът трябва да свършва и Кари и Тузара се обичат едновременно. Това е напрежение, това е драма. А тук какво? Семки.
Първите минути вече текат. Момчетата тичат напред-назад, ритат топката, но какъв е смисълът на цялото това физическо усилие, ми е трудно да кажа. Знам, че в баскетбола мачовете приключват при резултат 112:104, 96:78 или някъде там. Тук след 30 минути, братче, 0:0. Ебати неталантливите спортисти. Ебати прахосничеството на време, инфраструктура, екипи, бутонки и гел. Да бяхте станали лекари, да се гордеят майките ви. Пък вие половин час една точка не може да отбележите.
Пълна скука. Поглеждам към мъжа ми, а той е като подивял. Скубе се, припада, свестява се, пак се скубе, пак припада. Абе, дрисльо, ти не си се вълнувал така на раждането на дъщеря ни! Сега за едно 0:0 ще ми се правиш на Лили Иванова!
Явно пропускам нещо супер интересно, което се случва на терена. Вглеждам се по-внимателно. Забелязвам мъж в чисто черно, на когото никой не подава. Става ми тъжно за него. Вместо да го окуражат, от трибуните го засипват с обиди: „Свири, бе, п*дер*ст, свири, бе!“ Чувствам се като на концерт на Бон Джоуви, който си е забравил китарата вкъщи. „Свири, бе, п*дер*ст, свири, бе!“
Забелязвам и друго. Всички играчи, дори тези от нашия отбор, са „к*ре“: „Спъни го, бе, к*ре! Как ще я изпуснеш тая, бе, к*ре! Чисти, бе, к*ре!“ Поглеждам – на фланелките им не пише „К*ре“. Пише „Иванов“, „Костов“, „Боримиров“ и т.н. Ами вие, лумпени, замисляте ли се изобщо, че родителите на този човек са прекарали безсънни нощи в избиране на име за детето си? Дали да е Петър на дядо му? Или пък Стефан на баба Стефка? И за какво е била цялата тази творческа енергия, цялата тази разправия? За да може един ден такива като вас да му викат „к*ре“.
Ох, най-после обявяват антракта. Имам амбициозен план да уринирам, но щом зървам хората, които се насочват към тоалетните, се отказвам. Ще стискам. Да, да, ще стискам. За да не мисля за пълния ми пикочен мехур, се заговарям с мъжа ми. Задавам му най-важните футболни въпроси, които ми хрумват: „Номер 7 дали си има гадже? Сладък е. Засада беше, когато хвърлиш тъч със затворени очи и вратарят на противника е зодия Близнаци, нали? Колко крави са необходими, за да опасат цялата тази трева? Абе, Боби Михайлов защо не пази? Ти обичаш ли да гледаш как Боби Михайлов танцува?“
Започва второто полувреме. Нови 45 минути от живота ми, които никога няма да си върна. Пишка ми се, студено ми е и ми се ядат раци. Вместо това, съм на мач и чопля семки от земята. Супер. Мъжът ми продължава да редува припадъци с моменти на просветление. Айде пък вие вкарайте един гол, не виждате ли, че човекът умира! Оп, да не би, да, още малко, още малко... Гоооол! Гоооооол! 1:0! Ама, мило, защо не се радваш? Ааа... голът е за другия отбор. Упс. Стана леко неловко. Нищо, де, има време за още голове. И наистина – има! При това за още цели два! Мачът завършва при резултат 3:0 за другия отбор.
Прибираме се в злокобна тишина. Погребалната процесия на Папа Йоан Павел II е била по-ведра, заклевам се. Слагам мъжа си на дивана и му пускам банка с глюкоза, за да изкара нощта. Не съм го виждала така съсипан, откакто миналото лято не можа да оправи градусите на виното и половин тон грозде отиде на боклука.
„Спокойно, бе, мило – казвам му. – Нищо не е загубено. „Левски“ още могат да спечелят „Златната топка“, „Рали Дакар“, „Аустрелиън Оупън“ или поне „X Factor”. Не се ядосвай за глупости. Ето, утре мама ще ни дойде на гости. Преди малко ми писа в 5 часа да я чакаш на гарата. Това е нещо, за което си струва да се ядосваш...
Категория: Забавление
Прочетен: 581 Коментари: 0 Гласове: -1
На 05.10.2015 г. в градската библиотека "Паисий Хилендарски се състоя премиерата на книгата ми "Класният наставник", описваща проблемите на българското образование. Във връзка с това  предаването "Арт нюанси" на ТВ САТ КОМ направи разширен репортаж от представянето на книгата, който можете да видите в прикаченият файл.
Категория: Политика
Прочетен: 1149 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.12.2015 11:43
Ден след поредната терористична атака на група фанатизирани ислямисти е добре да си припомним основните ценности, към които се стремим. Като християни. Като мюсюлмани. Като Европейци. Като хора. Защото да убиваш в името на това да налагаш своята вяра и религия на други хора, да им налагаш своите разбирания и култура е поведение на античен и средновековен човек. Не и на човек, живеещ в 21 век. Ние българите сме представители на една от нациите, която най-добре знае какво е да се живее в страх и в подчинение. Да се живее зад непреодолими граници на чужди държави, обединени и живеещи свободно. Заради което живеят много по-добре от нас. Дори сега, когато сме част от ЕС. Толкова ли е трудно да заживеем в свят, описван от Джон Ленън в песента си "Представи си"? Наистина ли е прав, че религиите са една от основните пречки да живеем в свят на разбирателство и толерантност? Днес, ден след атентатите във Франция виждам в действията и очите на българите истинската искрица на човечността. В очите на хората, прииждащи пред френското посолство и полагащи цветя на входа му, без някой да ги организира и да ги води. Без гръмки речи и лозунги. Просто го правят. Както и хилядите, които поне за ден или два ще обагрят снимките на профилите си във фейсбук с цветовете на френското национално знаме. И от всичко това се чувствам горд, че съм българин. Не заради някаква спортна победа. Или някакво откритие. Или личност от преди век, два или повече, за която си спомняме веднъж в годината. Горд съм, защото с това свое поведение, ние българите показахме, че можем. Можем да бъдем човечни. Благодаря Ви приятели. Благодаря Ви затова, че ми помогнахте да си го представя. Светът, за който пее Джон Ленън. Може би никога няма да се случи да заживеем в него. Но усещането си заслужаваше. БЛАГОДАРЯ ВИ!

Категория: Политика
Прочетен: 1580 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 24.12.2015 11:37
През последните две години българският политически живот гравитираше около две основни сюжетни линии. На първо място да се докаже, че ПП ГЕРБ е партия еднодневка, която вече се е изчерпила от към подкрепа, изчерпила е своят власови ресурс, както и електорална подкрепа и неизменно я очаква съдбата на други млади новопоявили се партии достигнали до победа на избори по подобие на НДСВ. От друга страна на хората бе втълпявано, че политическият елит трябва радикално да бъде сменен, за да се промени начина на функциониране на държавата, а оттам и връщане на доверието на избирателите към политиците. Това стана възможно благодарение както на февруарските протести, довели до оставката на правителството "Борисов", така и до избора на Дилян Пеевски за шеф на ДАНС няколко месеца по-късно. Което от своя страна наля вода в мелницата на редица медии, които ориентирайки се в създалата се обстановка се опитаха да играят ролята на ментори на общественото недоволство насочвайки го в една или друга посока. От гледна точка на последващите избори за европарламент трябваше да се даде отговор на въпроса идва ли краят на хегемонията на ГЕРБ в българският политически живот. За някои политически анализатори факта, че  ПП ГЕРБ  получи по-малко от 50% от местата от българската квота беше ясен знак за утвърдителен отговор на този въпрос. Разбира се като не отчитаха факта, че реално ГЕРБ събра точно толкова депутатски места, колкото събраха трите управляващи партии взети заедно. Резултатите на евровота неизбежно доведе страната до извънредните   парламентарни избори на 5 октомври. Тук отново се направи опит акцента да падне върху резултата на ГЕРБ в няколко предварително начертани хипотези. Първа хипотеза - ГЕРБ с повече от 121 депутата. И този случай нямаше как някой да заяви, че тя е губеща партия, защото подобен резултат ясно щеше да покаже, че това е партията, на която суверена (народа) предоставя властта сама да носи политическата отговорност за бъдещото управление в страната за следващите четири години. Втора хипотеза - ГЕРБ с по-малко от 121 депутата но около 105 - 115. В този случай се налагаше ГЕРБ да търси коалиционен партньор, като се очакваше това да е реформаторският блок. Неговите лидери от своя страна далеч преди деня на вота показаха с поведението си, че няма да пропуснат възможността да покажат на избирателите си, че те ще диктуват условията на управлението на страната посредством своите предизборни послания - нама да се подкрепи правителство начело с Бойко Борисов, с Цветан Цветанов като вътрешен министър и т.н. и т.н. ... А останалите партии от целият политически спектър сигурен съм се молеха на всички богове това да се случи, защото това би легитимирало една бъдеща тяхна печеливша роля на опозиционни парламентарни сили. Печеливша, защото след управлението на кабинета "Орешарски" и на малките деца им стана ясно, че което и да е следващото управление, то трябва да започне вече реалните икономически и социални реформи по сектори. Реформи, които необратимо биха довели до главоломно падане на доверието към управляващите, които и да са те. Защото да решиш от една страна ребуса с недостика на пари в здравната каса, плащане по външния дълг (който на няколко пъти бе увеличен по времето на Орешарски за да се набавят средства за популистките му увеличения на някои видове социални плащания и изкуственото задържане на цените на тока) и разплитането на казуса около КТБ   и да отговориш на очакванията на българите за по-добър живот тук и сега няма как да стане с магическа пръчка. Между другото забравих да спомена и кашата около проектите АЕЦ Белене около Южен поток. В подобна ситуация за всеки един политик е най-добре да стои настрани, да гледа как управляващата партия се гърчи от взимането на непопулярни решения, довеждащи до все по-ниско обществено доверие към нея, а същевременно той да дава съвети за щяло и нещяло, внимавайки те да са такива, че да допринесат за популярността му. "Да, ама не" - както би казал доайенът в журналистиката Петко Бучаров. Защото на 5 октомври за ужас на всички избирателите така разбъркаха картите, че на всички им се объркаха сметките. Е на почти всички. Да запонем отзад напред. За БСП тези избори се оказаха поредният кошмар. Столетницата получи най-звучният шамар в най-новата история на България, губейки изборите във всички многомандатни региони в страната. За Атака тези избори са един вид успех, тъй като въпреки негативите от негласното участие на партията в едногодишното управление на БСП и ДПС тя отново намери място в парламента. Подобено нещо може да се каже и за патриотичният фронт, реформаторският блог и АБВ. За патриотичният фронт и АБВ защото според социологическите изследвания бяха на границата на четирипроцентовата бариера, поради което имаше голяма вероятност някоя от тези две формации да остане извън борда. Докато резултатът на реформаторският блог се оказа с 3-4 процента в повече от очакванията. Разбира се всичко си има своето обяснение. Седмица преди вота служебният кабинет официално обяви, че от 1 октомври ще се вдигне цената на тока с около 10%. От това се възползваха от Атака и патриотичният фронт, които начаса започнаха да организират протестни митинги на това увеличение. Като не забравиха да заявят, че служебното правителство е виновно затова, а то било видите ли "герберско". Нищо, че негов премиер е доскорошен член на БСП, а министри не малко хора близки именно до реформаторският блог. Но да се върнем на анализа на резултатите от парламентарният вот. ДПС благодарение на желязната си партийна дисциплина и гласовете от Турция отново повиши своят резултат, който я доближи плътно до този на БСП.  А ГЕРБ от своя страна наистина не успя да получи 121 депутатски места в 43-тото народно събрание и остана с 84. Но загуби или спечели ГЕРБ от този резултат? Да се върнем в началото на анализа. ГЕРБ няма 121 депутати. Което не позволява на останалите партии (най-вече позиционираните в дясното политическо пространство) да извличат дивиденти като опоненти на ГЕРБ в едно бъдещо управление. Няма и между 100 и 115 депутати. Което означава, че няма как ГЕРБ да сподели властта само с една друга формация, докато останалите отново да играят ролята на "конструктивна опозиция". Има 84 места, което предполага широка коалиция. Но паралелно с това има двойно повече места от втората и третата партия по резултат в народното събрание. Което идва както казват табладжиите "дю-шеш" за ГЕРБ, защото от подобно съотношение на силите може да се очакват няколко неща. На първо място безспорен факт е, че за да бъде съставено правителство е необходина широка парламентарна подкрепа. И след анонса на Бойко Борисов, че ГЕРБ няма да търси таказа от БСП и ДПС остава тя да е получена от Реформаторският блог и патриотичният фронт. Както и вероятно негласна такава от АБВ и ДПС. Последните обявиха, че дават толеранс от 300 дни на бъдещото управление на страната. Като под подкрепа вече трябва да се има предвид и споделена политическа отговорност. Казано с други думи някои министески постове ще се заемат от експерти принадлежащи от партии различни от ГЕРБ. Поне затова загатна Бойко Борисов на днешната си пресконференция.  Подобен ход би дал максимална стабилност от към подкрепа от партиите членуващи в ЕНП, а това е най-добрият вариант за стабилно управление в средносрочен план, което от своя страна в създалата се ситуация е с най-много позитиви именно за ГЕРБ. В средносрочен, защото ГЕРБ преди изборите анонсира, че една от целите на партията е подготовката за избор на Велико народно събрание. Ако трябва да обобщя всичко казано дотук, резултатите от вота на 5 октомври напрактика развързаха ръцете на ГЕРБ затова да играят ролята на национално отговорни политици и да върнат диалога между партиите и в обществото. Успеят ли да го направят - мандатът им е гарантиран.   
Категория: Политика
Прочетен: 3192 Коментари: 2 Гласове: 3
Година след извънредните парламентарни избори,  които ще останат в историята с безпрецедентната коалиция между втората, третата и четвъртата по резултат партии, с цел да бъде бламирана ГЕРБ, спечелила изборите, България бе изправена пред избори за европарламент. През този период страната бе разтърсена от знаково назначение в лицето на Дилян Пеевски, заради което хиляди хора се озоваха на улицата в спонтанен протест, продължаващ рекордните 600 дни. Но това не сттресна новите управляващи, докопали се до властта след близо десетина години изгнание в опозиция. И въпреки, че на думи властта не им бе самоцел, реално на всички стана ясно точно обратното. Седмица преди евровота ГЕРБ бе  внесал вот на недоверие. Тогава управляващите отсекоха, че вота е волята на избирателите. И тя бе произнесена. ГЕРБ за осми пореден път съкруши своите опоненти с изразителна победа. Толкова изразителна, че водачат на групата от евродепутати на ГЕРБ бе избран за заместник - председател на европейската народна партия седмица след  евровота. И докато от БСП в първия момент бяха готови отново да се направят, че нищо не се е случило и всичко ще е по старому, не така се оказа че мислят от основният им коалиционен партньор - ДПС. Реакцията на последните явно бе продиктувана от срещата между лидерите на двете партии след изборите, където лидерът на БСП и на партията на европейските социалисти (ПЕС) - Сергей Станишев е поставил ребром въпроса за по-осезаемо участие на БСП в правителството с министерски и зам. министерски постове. Като аргумент затова според различни източници Станишев е изстъкнал пагобното усещане на избирателите на БСП, че въпреки, че е мандатоносител столетницата няма реален властови ресурс за да приложи политики,  които да оправдаят нейното участие във властта. Този аргумент нееднократно бе изтъкван от лидера на основния опонент на БСП - Бойко Борисов  затова защо правителството на Пламен Оришарски е най-яркия пример за задколисието в българската поилтика. Но на ДПС след резултатите от изборите за европарламент стана пределно ясно, че участието на движението във властта в този й вид му носи единствено и само пасиви. Както и че то само по себе си допринася за това ДПС да не бъде припознавано като партньор от основните политически сили в дясното политическо пространство. А това вече ще е голям проблем за Местан и компания, защото така ДПС от центристка формация постепенно безвъзвратно ще се превърне  в лява такава. И то не заради идеите и политиките провеждани от движението, а заради факта, че единственият политически съюзник в бъдеще и то задълго ще остане БСП. Партията която за последните седем години успя да запише осем от осем изборни загуби от десницата в лицето на ГЕРБ и Бойко Борисов. Ето защо на 5 юни Лютви Местан на извънредна прасконференция обяви курс към провеждане на предсрочен вот. Това явно много неприятно изненада БСП, които на следващия ден опставени до стената приеха предизвикателството, като на свой ред предложиха конституционни промени с цел въвеждане на задължително гласуване на следващите избори. Предимствата за столетницата от този ход са няколко. От една страна на Позитано 20 са отчели, че близо 40% от твърдите им избиратели не са опражнили правото си на глас. с техният вот неизбежната загуба на БСП при бъдещи предсрочни избори няма да е толкова осезаема. Поне на пръв поглед. Защото да вмениш на някой задължението да гласува не означава, че задължително той отново ще гласува така, както е гласувал преди. Още повече, че в левия спектър вече има изявен конкурент на БСП в лицето на АБВ. Изявен не толкова заради резултата на АБВ на евровота, колкото заради факта, че цели струкури на БСП с охота преминаха в АБВ през последната година. От друга страна задължителното гласуване със сигурност ще е удар по доскорошният партньор на БСП от ДПС. Както и по политическите формации, разчитащи до този момент на така нареченият "купен вот". Интересното в случая е, че самата БСП според всички журналистически разследвания изключително активно се е възползвала от възможността да купува гласове. На парламентарните избори през май миналата година доказателствата затова бяха толкова красноречиви, че принудиха сегашният военен министър Ангел Найденов в национален ефир тогава седмица по късно да признае участието на ръководството на БСП в това начинание. Но изборите за европарламент ясно показаха, че водещите политически партии, служещи си с този похват за да получат добър резултат имат сериозна конкуренция от новопоявяващи се нови политически формации. Най-често споменаваната партия в тази насока от раследващите репортери се оказа България без цензура на бившият телевизионен водещ Николай Бареков. Ето защо въпреки, че допреди месец левицата да бе твърд опонент на подобна реформа днес Сергей Станишев официално лансира идеята за нейното въвеждане. Така с въвеждането на задължителното гласуване копуването на гласове ще стане безпредметно, тъй като тази порочна практика ще излезе много скъпа и с изключително малък ефект за партията, която разчита на подобен вот. Дотук не казах нищо за третия негласен коалиционен играч, подкрепящ правителството на Пламен Орешарски - Атака. За разлика от всички останали европекски държави, където в една или друга степен националистите бележат сериозен резултат, в България в лицето на Атака и Националния фронт за спасение на България (НФСБ) националистите меко казано получиха свучен шамар от избирателите. Особено що се отнася до Атака, която заложи на русофилско настроените избиратели. Ход оказал се повече от неудачен. Всъщност точно националистите ще са най-потърпевши от въвеждането на задължителното гласуване в България. Ако това стане факт националсоциалистическата реторика, с която си служеха Волен Сидеров и донякъде Валери Симеонов би капсуловала електората на националистически настроените избиратели до към 4-5%. Изключително малък процент за партии като Атака, НФСБ и дори за ВМРО. Но както е казал народа дали това е така времето ще покаже.
Категория: Политика
Прочетен: 2216 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 06.06.2014 17:37
Когато направих този блог реших той да е  анализиращ ситуацията и политическите процеси в България. Затова и изчаках да приключат изборите, за да опиша това, което се случи на тях. И сбърках. Защото това което се случи бе толкова абсурдно, че ми трябваше още време за да го осмисля. Така и не успях да проумея как е възможно водещите лица на основната опозиционна политическа сила да си позволят почти през цялата предизборна кампания да обявяват своите опоненти за престъпници и да ги сатанизират по такъв начин, сякаш имат съдебна осъдителна присъда по всички  членове на Наказателният кодекс. Като за капак в деня на размисъл една медиа цял ден втълпяваше как се било готвило мащабно подненяне на вота на изборите и то по начин, който е повече от абсурден на фона на организацията описана в изборният кодекс. Но след като станаха известни резултатите и съотношението на политическите сили в 42 Народно събрание маските изведнъж паднаха. Новите управляващи, които надлъж и нашир обясняваха месеци наред, как ако получат властта ще управляват експертно и справедливо още от първият работен ден на новият парламент показаха, че всички приказки са били само прах в очите на хората. За няколко дни бяха направени изключително скандални назначения, капакът на което бе това на Дилян Пеевски за ръководител на ДАНС-назначение, заради което започнаха нови вълни от протести. 40 дни под ред. Страх ме е да си помисля колко постинги щях да напиша през това време. И колко необективни щяха да са те, имайки предвид, че не си спомням и ден, в който да не бях афектиран от действията, решенията и последвалите назначения на новите управляващи. 40 дни под ред. Политическа и управленска глупост след глупост. Ако трябва да съм честен започнах да си мисля, че всичко това е правено напълно съзнателно. За да се отчаем достатъчно. Всички ние, които мислим, преди да гласуваме. И които не искаме да ни управляват политици, които по призумция не могат да мислят. А сред сегашните управляващи такива дал Господ. И то не от днес. В левицата могат милиони да направят, ако издадат разкази по подобие на "Диви разкази" на покойният Николай Хайтов. Като се започне с Жан Виденов, който се засили да прави европейска обиколка от Ванкувър до Владивосток.  И след като са се намерили хора, да му направят забележка, че Ванкувър, Владивосток и Европа имат толкова общо, колкото торен червей с ядрена физика осъществи своята европейска обиколка като замина за Виетнам и Китай. Или като един земеделски министър, който заяви пред медиите, че зърно няма, хляб няма и криза няма. С което наведе на мисълта всички българи, че и в главата си нищо няма. Или военният министър, който след инцидент довел до смъртта на няколко войничета беше намерен мъртвопиян в заведение от журналисти, обяснявайки им, че скърби за тях... Не че днешните лидери на БСП отстъпват в тази насока на своите предшественици. Но да се върнем на нашия разказ. Мина се не мина малко време и чащата на търпението преля през 1997 година. И Парламента заприлича на Бастилията във Париж по време на Френската революция. А въпросните герои и партията, което ги излъчи бяха пратени в опозиция. До 2005 година. Когато за зла участ тази злополучна партия отново пое властта в България. Дойде 2008 година и световната икономическа криза. Световна, но не и българска. Поне според приказките на Сергей Станишев и неговите министри. Тя според тях щеше да подмине България. Затова и смело бяха направени харчове в навечерието на новите парламентарни избори. В такива размери, че министър Николай Василев да възкликне по време на заседание на министерски съвет, че с тези темпове на харчове, ще стане така, че в бюджета няма да останат достатъчно средства за нуждите на държавата за следващите шест месеца. И с протести не се размина. През февруари 2009 година протестиращите земеделски производители изядоха по някоя и друга полицейска палка, защото не им стигаха парите за да засеят посевите си. Иначе бе интересно време. Хора изчезваха от време на време, други малко ги постреляха... Както казват французите "Такъв е живота". Та същите тези герои от два месеца отново са на власт. Дойдоха, след едно хем злополучно, хем донякъде успешно управление на ГЕРБ. Управление, което не подобри състоянието на българите. Но на фона на световната финансова криза слава богу не го и влоши. Вярно е, че и при ГЕРБ се намериха достатъчно тиквиници, заради които също могат да се напишат хубави разказчета. Но не може да се отрече и стремежът на лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да изчиства ежеминутно своята партия от всеки, за когото се окаже че е податлив на корупционни практики или е нарушил по някакъв начин закона, бидейки на ръководен пост. Да го отстрани не само от управлението, но и да му отнеме правото на членство в ГЕРБ. Въпреки този сремеж обаче станаха видни последните дни  неприятни практики при управлението на ГЕРБ. Практики, довели в някаква степен и до преждевременната оставка на правителството на Борисов. Всъщност, ако трябва да бъда обективен правителството на Бойко Борисов  подаде оставка не заради недоволство от  управлението си, а заради инсценирани провокативни действия, които окървавиха  демонстрациите срещу високите цени на тока през февруари месец тази година. Лошото в цялата тази история обаче е, че тази оставка от своя страна доведе старите вече описани по-горе герои на власт.  Тези от преди 2009 година. Леваците от БСП в комплект с силно компрометираната партия ДПС. Но този път като за десерт заедно с неадекватната със своите прояви партия "Атака". И картинката отново се повтори. Като последните 23 години. Сякаш е едно безкрайно де жа вю. Заради което и хората са по улиците вече 40 дни. Искащи само едно-шанс да заживеят нормално в собствената си държава. Но как да стане, след като политиците  правят всичко възмоно да направят така, че колкото се може повече хора да избягат от България? Вероятно за да се отърват от тях. Защото най-лесно се управлява обезверен, гладен и народ, живеещ ден за ден. Но дойде времето. Времето да осъществим  най-голямият кошмар за тези неузрели тикви. Какъв е той ли? Представете си, че вместо хората да бягат от България останат в нея. И упорито откажат да си тръгнат. Вместо това прогонят тиквите от парламента веднъж завинаги и изберат за управляващи политици, които спомогнат за това хората да заживеят спокойно и щастливо. Е за този кошмар става дума. Време е да го осъществим. Като за начало като превърнем сегашните управляващи в бивши управляващи. А следващите... Следващите трябва внимателно да ги подберем. Тикви повече не ни трябват...   
Категория: Политика
Прочетен: 3253 Коментари: 0 Гласове: -1
Последна промяна: 16.09.2019 14:59
Искам да изкажа мнението си по отношение на тези, които декларират, че няма да гласуват. Уважаеми дами и господа, хиляди граждани излязоха да протестират срещу монополите и политическата система. И ако за премахването на първите е нужна просто законодателна и юридическа воля, то за да има смяна на политическата система е нужно да бъде предоставена нейна алтернатива. Много ми бе забавно, когато много медии лансираха идеята и подведоха протестиращите да искат забрана на партиите.Всеки един гражданин с малко ум в главата ще се замисли и ще си даде сметка, че партиите по своята същност са свободно формирани граждански сдружения. Вярно е, че в момента не работят в полза на интересите на гражданите и държавата. Въпроса е кой е причината затова? Самите партии и техните лидери или всички тези, които са сметнали, че политиката е мръсно нещо и не трябва да се занимава човек с нея? Или пък тези които бягат от отговорност отказвайки да гласуват? Защото отказа от гласуване е именно това-бягство от отговорност! Не ви харесват политиците? Няма проблем. Сменете ги. Отивате на избори, гласувате и им биете шута. Не ви харесват лидерите на партиите?   Ами станете членове на партията, чиито лидер само ви пречи за да я припознаете като свой избор, изберете друг и проблема е решен. Но какво искат протестиращите? Ние с политика няма да се занимаваме, ама искаме да контролираме политиците. Ми контролирайте ги де! Имате им програмите на партиите, четете ги и им търсете сметка защо не си ги изпълняват. И ако нямат отговор на този въпрос биете им шута на изборите и четете новите програми. А сега какво става? Провалил се даден политик, губи изборите, но тъй като си има лоби в партията, а на голяма част от " будните граждани" не им се занимава с политиката, влиза пак в парламента и после защо имало политици, дето 23 години били депутати. Ами ще има! Ето конкретен пример-Сергей Станишев. Тоя левак дори не е спечелил едни избори. БСП се озова през 2005 година с малка преднина от останалите партии, но такава, че цялата държава бе в цайк-нот близо месец докато се състави ново правителство. Формира правителство в коалиция с две други партии и дори с чужд мандат и сега се перчи, че ако не дай си боже БСП  спечелила изборите нямало да бъде премиер. Като че ли някой е преревал за това да го управлява човек, който през целия си живот не е имал и ден трудов стаж извън този като министър председател.  Но не го прави защото е недостоен политик ами видите ли за да може да призове и Бойко Борисов, който и до сега няма загубени избори нито за кмет, нито за парламент, нито за местна власт да не бъдел и той. Е такива ще са ни политиците, когато гражданите отказват да гласуват, или гласуват без да мислят. И ако продължаваме така не 24 а 103 години да минат все ще сме на този хал...
Категория: Политика
Прочетен: 1765 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 28.02.2013 11:47
24 години след демократичните промени от 1989 година България е изправена пред първият демократичен референдум. През всичките тези години един от най-големите кошмари на българската политическа класа безспорно бе страха от даването на възможност на българското общество да изрази становището си по важните за страната въпроси не чрез явяването си на избори за парламент или местна власт, като реално по този начин прави оценка на политически програми, които партиите така и не спазваха през тези десетилетия, а посредством пряко допитване-референдума. И така до 2012 година, когато бе събрана подписка за иницирането на общонационално допитване за съдбата на проекта за ядрена електроцентрала в Белене. Ако се съди по данните на социологическите агенции преобладава общественото мнение "за" този проект. Към този момент обаче има два аргумента, които биха натежали в полза на отрицателния вот. Първата безспорно е качествената оценка на този проект. Със сигурност за противниците му въпроса на референдума не е "за" или "против" изграждането на ядрената електроцентрала а колко тя би струвала и в този контекст заслужава ли си да бъде реализирано нейното изграждане. И този въпрос въобще не е за пренебрегване. Още повече, че ако трябва да бъде изградена съгласно досегашните договорености, то тазия електроцентрала трябвада бъде изградена "на доверие" по отношение на нейната цена, защото не е подписан договор за изграждането й. И по този начин от нежната номинална стойност, която е малко под 4 милярда евро се достига до стряскащите 10 милиарда евро. Цена, която със сигурност ще направи непосилна цената на произведената от електроцентралата електроенергия за българското население. От досегашните медийни дебати по повод темата на референдума ясно си проличава, че за нейните застъпници е трудно да защитят какъвто и да било аргумент в този контекст в защита на   АЕЦ "Белене". Другата основна заплаха се явява и вече категорично изразената позиция на управляващата партия ГЕРБ против изграждането на АЕЦ "Белене", позовавайки се на вече описаните аргументи по-горе. Така за и без това обърканите български граждани, които така или иначе ще са принудени да дадат своя вот за един чисто експертен спор, за който не са подготвени ще им се наложи реално да вляват чрез своя избор в чисто политически сблъсък. Защото  за инициращата подписката за референдума опозиционна партия БСП той всъщност се явява опит за легитимирането й на политическата сцена няколко месеца преди парламентарните избори. От друга страна ГЕРБ с изненадващата си твърда позиция също допълнително даде политическа окраска на този референдум. За ГЕРБ към този момент не се наблюдава спад на доверието от към социологическите изследвания, но е факт, че до този момент тя в лицето на своя лидер Бойко Борисов е залагала единствено на печелившата карта в своите позиции през годините по отношение на обществените нагласи. А към този момент съотношението е приблизително 60 -40 в полза на "за" изграждането на АЕЦ "Белене". И ако и този път Бойко Борисов правилно си е направил сметката и въпреки всичко спечели референдума, то това със сигурност ще бъде истински крах за БСП. И така време е за референдум.
Категория: Политика
Прочетен: 1630 Коментари: 0 Гласове: 0
06.09.2012 18:35 - 6 СЕПТЕМВРИ
Днес е 6 септември. Празника на Съединението на България. Денят, благодарение на когото ние българите би трябвало да се чувстваме по-силни. Поне ако се съди по девиза на националния ни герб. Но от сплотена просперираща българска нация днес няма и помен. Вярно, вече сме в така нречения клуб на богатите държави. Само дето тамън влязохме и те взеха че се скъсаха да обедняват. То глобални кризи ли не бяха, локални ли... Но нас с кризи не можеш ни уплаши. Че то ние откакто се помним все сме си в криза. Така като гледам можем наистина да вземем да станем просперираща държава. Как ли? Ами като вземем да обучим останалите как да оцеляват в икономическата криза срещу заплащане. Да вземем за пример гърците. Не знаели как да оцелеят с "мизерната" минимална заплата от 2500 евро. То тази заплата ако е мизерна българската дето няма и 150 евро каква е? Ама ни стига за да си правим сметката и за тока и за водата и за данъците... То хубаво я правим сметката ама тя все не излиза. Ама  поне не си правим сметка без кръчмар. Като богатите държави с които сме в един клуб. И ни предлагат да влезем в общата им валута за да им плащаме и сметката на разточителния им живот. Иначе си имаме хубава нация. И съвсем не малка. Където и да отидеш по света все ще се натресеш на българи. И все разидинени. То затова си е и вица, че която и империя ни е покорявала не е прокопсала. Ама те останалите нации не са наясно, че това че сме разидинени е  тайната ни стратегия за това те да станат по-слаби. И като се осъществи тази стратегия кои ще са най-силните? Българите! Ето защо  БЪЛГАРИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ - РАЗИДЕНЯВАЙТЕ! За да просъществува Велика България! Честит ви празник на Съединението скъпи мои сънародници! И горе главите! Ние пак ще бъдем на върха!
Категория: Политика
Прочетен: 1965 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 07.09.2012 17:54
С интерес гледах дебата по телевизия TV7 по отношение на новия закон за образованието, който вече е качен в сайта на просветното министерство. И както и се опасявах за разлика от разпаления антрополог, който обясняваше небивалици по националната телевизия как видите ли учителите щели да си вдигнат авторитета като сами отстранявали грешките в учебниците при положение, че самите учебници минават и досега през одобрение от комисия назначена от самия министър, чрез което одобрение съответните членове на тази комисия удостоверяват, че даден учебник ОТГОВАРЯ НА ВСИЧКИ ДЪРЖАВНИ ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ нещата въобще не се оказаха толкова розови, колкото бяха представени във въпросния дебат. Всъщност именно тази позиция ме провокира като социолог да се запозная с въпросни закон. И той меко казано ме шокира. Защо ли? Ами не знам откъде да започна. Първо за пръв път в историята на българското образование отпада задължението на ученика да уважава труда на учителя, като не му се пречи по време на учебния процес по никакъв начин. Той вече има задължението да не накърнява достойнството на училището като институция. Ама дали има учебник, тетрадка, химикал, кой го е грижа. Второ: Уж ученика трябва да не отсъства от учебни занятия. Въпроса тук е простичък: какво се случва когато все пак го направи? Кой носи отговорност за неговото неприсъствие? В момента в ППЗНП (правилника към сегашния закон) отговорност носи родителя. Само дето така я носи, че учениците не само не ходят на училище, ами вместо да го правят или пият и пушат в кафенетата или "работят" защото е криза, или се дрогират, защото им е скучно. А и няма институция която да се опита да предотврати това. И още куп проблеми си оставят нерешени. Но не затова пиша. Замислих се защо от времето на демокрацията образованието е тази област, която на хартия е приоритет на всички управляващи но само докато дойдат на власт. И се страхувам, че намерих отговор на този въпрос. По принцип след всяка една промяна на политически режим първото което се случва в една държава е преразпределение на капитала. Ще попитате каква връзка има това с образованието. Има и то голяма. Когато бе последния вот на недоверие към кабинета "Борисов", който бе за несправяне с организираната престъпност основните обвинения бяха за провал в борбата на контрабандата с цигари и алкохол. Защото и сега забележете АКЦИЗИТЕ НА ЦИГАРИ И АЛКОХОЛ СА ЕДНО ОТ ОСНОВНИТЕ ПЕРА НА БЮДЖЕТА НА БЪЛГАРИЯ. Замислете се за да е така какво трябва да бъде налице? Ами просто масово българите трябва да пушат и пият. А сега се разходете из който и да било бар, заведение или дискотека и пребройте коя възрастова група масово прави това. Случайно да са в по-голяма степен ученици и млади майки и бащи? Но мисълта ми е в друга насока. Без съмнение контрабандните канали през годините за цигари и алкохол са били под политически чадър и това е потвърдено от много политици. Но за да стане това перо основно в бюджета на страната, за да накараш хората масово да пият и особено да пушат трябва да отстраниш основните пречки затова да го правят. И така да се върнем на въпроса. Според вас дали учениците щяха да висят по заведенията ако имаше строг реален контрол и то с придружени санкции срещу родителите им ако не посещават учебни заведения? Едва ли. Имах случай на един познат който се върна от екскурзия в Холандия и му бе направило впечатление, че децата до  18 години НИКЪДЕ НЕ ХОДЯТ БЕЗ ПРИДРУЖИТЕЛ.  И при въпрос към един холандец защо е така получил отговор "защото ако не са с придружител се налага глоба от 2000  евро. В Холандия този който не може да се грижи за дете не прави деца." Между другото сега се сещам и една друга област която пряко пречи на това най-големия стокообмен на България да е цигари и алкохол-спорта. Защото нали се сещате що за спортист ще е този който пуши и пие. То и нашите спортисти и особено футболисти май именно затова трудно пробиват като такива. А и затова десетилетия наред е този правен хаос със спортните ни бази... Та така скъпи българи. Затова нямаме нормално образование. Защото ако имаме такова ще има налице млади хора, които ще са способни и кадърни. А тази порода хора не търпят да ги управляват хора, които гледат само да се облагодетелстват и то винаги за сметка на останалите. А и кадърните искат и да имат добри доходи именно защото са такива... Затова за политиците ни е добре образованието ни да е на този хал. Защото така ще е пълно с некомпетентни хора, неможещи и незнаещи, на които ще им е все тая кой ги управлява. И ще са доволни и на 300 лева заплата защото така и така не могат името си да напишат без да направят правописна грешка... Тъй че да ни е честит новия закон за образованието. Той вече официално е ориентиран към учениците. Но не ги търсете в училище. Тяхното място си е в кафенетата и дискотеките. И не да ми държат учебници, тетрадки и химикали, а я цигара, я някой масур...
Категория: Политика
Прочетен: 4019 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 19.02.2012 21:51
Изминалата 2011 година бе пренатоварена от политически събития и очаквания. Минаха избор за местна власт и президент в формат 2 в 1, светът навлезе в пика на икономическата рецесия, а най-важното което се случи в България бе концентрацията на властта в ГЕРБ. Опозицията веднага започна да обрисува апокалиптични сценарии за страната от това, тъй като ГЕРБ "щяла да преяде с власт, което ще доведе до авторитарен режим на Бойко Борисов". Но какво доведе до тези резултати на ГЕРБ напрактика? Вярно-имаше немалко случаи, където членове на ГЕРБ извършиха под някаква форма  закононарушения изпозвайки своето политическо влияние в полза на своята партия. Но истината е, че избирателите действително имат нагласата да дадат и концентрират властта в по-голямата и част в ръцете на Бойко Борисов. И причината е простичка. Българина отдавна бленува да заживее в държава, в която да има правила, в която политическия и лидер да носи пълната отговорност за случващото се. Той да говори смислено и разбираемо за обикновенния слушател и да дърпа ушите на всеки, който се опита да се прави я на тарикат, я да открадне или злоупотреби с власт... Случайно да ви напомня това описание на действията на Бойко Борисов? А той самия съвсем правилно е разчел какво се иска от него за да бъде харесван от хората. МВР вземе да забърка някоя каша влизайки напълно алогично в дом на семейство по подозрение че има контрабанда на цигари с 20 въоръжени полицаи с качулки на главата. Става медийно достояние, семейството отива в националната телевизия, а премиера, разбирайки затова, взима телфона, обажда се в медията, и казва това, което искат да чуе бащата, майката и дъщерята. Иска публично оставки за случилото се. И хората които само минута по-рано му искат оставката му благодарат в ефир за позицията му. Пред милиони зрители... Бойко Борисов инспектира лично работата по софийското метро, инспектира лично строеж на която и да било магистрала, кърши ръце в парламента, че го карат да стои на банката за някакви там дебати, вместо да го оставят да работи... Това което туко що описах е визията, която даде власта в този човек. Цялата власт. Не защото хората го смятат че е едва ли не светец. Сигурно и в самия ГЕРБ немалко не само членове но дори и избиратели не мислят че и той не се е възползвал от прехода както се казва. Политически или икономически няма значение. И наистина няма значение. За избирателите, за граждание, за хората в България. Защото те са готови  всичко да изтърпят за да могат да имат ако не 240 бойкоборисовци в народното събрание то поне още един такъв. И по възможност да е лидер на друга политическа формация. За да могат да имат избор следващия път избор между двама които да се впишат в представите им за политик за когото си струва да му се даде властта. И да заживеем под мотото "Царя е мъртъв.Да живее царя!"...     
Категория: Политика
Прочетен: 1988 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 29.01.2012 19:31
Предизборната кампания на местните и президентски избори " 2011 започна преди месеци, но за пръв път тя не е в основния медиен фокус и не заема основно място в битието на българина. Защо е така? Ами поради няколко причини. На първо място опозиционните партии са в цайкнот по отношение на своето финансиране. Не случайно кандидата за кмет на София от БСП  Георги Кадиевна партийния конгрес на партията заяви от трибуната, че за да се осъществи качествена кампания на БСП са необходими близо половин милион лева бюджет. Но тя всъшност разполагала с близо около 50 000 лева и той призова поради тази причина да се започне кампания за събиране на средства от спонсори. Съвсем не така стоят нещата (поне за пред общественото мнение) в Управляващата партия ГЕРБ. След дебата който премина по отношение на депутатската субсидия на отцепилите се от една или друга политическа сила депутати Цветан Цветанов публично заяви, че ГЕРБ ще прави кампания единствено със средства от държавната партийна субсидия. При все това субсидията на присъединилите се депутати към групата на ГЕРБ се оказа дарена на домове за сираци и социални домове. Не така стоят нещата в другите две дясни партии формиращи Синята коалиция. Техните лидери ясно показаха, че Синята коалиция също ще участва с съкратен бюджет за кмпанията си. И докато партиите се чудят как да свържат двата края с малките си бюджети малко неусетно мина поредния вот на недоверие към кабинета Борисов. И основната новина от този вот се оказа лъсналата истина затова как се е правил през последните 20 години един друг бюджет-държавния. Оказа се, че основните приходи които десетилетия наред са били залагани в държавния бюджет идват от акцизите на цигари и алкохол. Нищо чудно в такъв случай, че държавната политика дълги години загърби развитието на спорта и образованието. И как да е иначе, когато спортистите спазват режими, които изключват пушенето и пиенето. От друга страна за да правят последните две неща учениците е трябвало по някакъв начин да бъдат накарани да ходят по барове и дискотеки, а не в училищата. Пазарна икономика какво да се прави. А за политиците вноса и износа на цигари и алкохол е един лесен начин за натрупване на капитали...   Ето, че всичко си дойде на мястото. А Бойко Борисов нека сега се напъва да прави магистрали, да строи стадиони и спортни зали. Между другото именно тези негови усилия най-вероятно ще му гарантират добър резултат на местните и президетските избори. И то въпреки сериозните гафове, в които изпадат хора от висшето ръководство на ГЕРБ. Между другото не може да не се отбележи, че до този момент Бойко Борисов трябва само да бъде адмириран за волята да се освобождава от всеки партиен кадър, койтос действията си накърнява имиджа на партията му. Разбира се е видно, че подборът на кадрите в ГЕРБ може силно да бъде критикуван заради своят лобистки характер. Но въпреки това в много направления се забелязват доста добри резултати по отношение на развитието на държавата. Времето ще покаже дали това е само привидно или е истинска реалност. Със сигутност ако се окаже второто то Бойко Борисов има шанса да остане в съзнанието на българите с визията, която дълго време медиите му създаваха като един работещ и отговорен човек и политик.
Категория: Политика
Прочетен: 1754 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 24.08.2011 13:59
Новата 2011 година се оказа много бурна в политически план за партии и избиратели. В общи линии по всяка вероятност опозицията ще продължи да залага на записи на разговори на управляващите за повишаване на рейтинга си, а последните на борбата със организираната престъпност и в частност със изчеването на специалните разузнавателни средства (СРС) и появата им по медии или по щабове на опонентите им. Не знам за останалите, но за мен е напълно непонятно как всички акцентират на това, че министър или депутат е казал едно или друго, а не на това, че някой може да изнася записи, които по своят характер сега може да се отнасят за депутати, но утре може да се отнасят и за обикновените граждани. Дори като се замисля то това е страшното - след като всеки с достъп до СРС  може безнаказано да изнася (защото напрактика никой от прокуратура до полиция не е стартирал някаква проверка кой е източника на тези СРС-та) записи с разговори на депутати и министри (сега се сещам и за нещо друго-вътрешния министър отрече да е бил подслушван под какъвто и да е било повод Бойко Борисов и в този аспект записа с него си е чист шпионаж), и да ги прави публично достояние представяте ли си всеки път като наберете някой по телефона колко хора могат да са наясно с това какво сте си говорили, с кого и т.н. ... И дали и в момента това не се прави с всички нас? Но темата ми бе за предизборната кампания. Не че като гледам тя ще има друг акцент освен мятане на СРС-та. А те пък от своя страна се разпространяват според управляващите от Алексей Петров, който уж бе под домашен арест... Щом с подобна мярка човек в тази държава може да сложи в малкия си джоб и министри и депутати и медии представяте ли си на какво може да е способен ако е на свобода? Но както и да е. Партиите извън тази мащабна тема излизат в предизборната надпревара според социолозите от почти от същите позиции като от преди година. ГЕРБ убедително са първа политическа сила, естествено вече не с смазващия рейтинг който имаха непосредствено преди и след парламентарните избори. БСП  са все още в рейтингов нокдаун с леко повишение на процентите си,а ДПС са почти в полтическото небитие благодарение на нестихващите разкрития на корупционните практики, в които са били замесени различни представители на движението. Техният лидер Ахмед Доган все по-рядко се изявява на политическата сцена и се очаква скоро да сдаде лидерският си пост. Последното вече направи Яне Янев в РЗС, с което напрактика може да прати партията си вече почти в политическата история, защото тя сама по себе си е лидерска и  ако това не е само някакъв вътрешнопартиен театър, в края на който Яне Янев не бъде преизбран за лидер на РЗС, симпатизантите й трудно биха разпознали следващо лидерско лице. А и на практика няма време за налагането на такова. СДС и ДСБ уж критикуват Бойко Борисов с цел да запазят място под слънцето правейки се на корентив, уж пък подкрепят реформите на правителството (някои ако се вярва на думите на лидерите на коалицията), заради страха им от прессрочни избори и факта, че ако ги има то след тях тази коалиция вече няма да е парламентарно представена.  Накратко казано очаква ни интересна политическа битка от гледна точка на компромати и напълно безинтересна от гледна точка на победители и победени.       
Категория: Политика
Прочетен: 2035 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 06.02.2011 21:06
Разхождайки се из центъра на Асеновград  пред мен застава мъж на средна възраст-малко плешив и слаб, но затова пък висок и приветлив. Познаваме се отдавна. И няма как иначе, след като той всъщност познава половината град. Поздравява всеки вежливо и не пропуска случай да похвали за нещо приятелите си пред другите. С две думи хубав човек. Тръгваме двамата по улицата. Истинското му име е Христо. Но всички се обръщат към него с пракора Джонсън.  Той почти никога няма и 5 лева в джоба. Затова и в повечето случаи като седне в заведение сяда покрай някой, който има възможност да го почерпи по кафе или бира. Но никой не му отказва. Джонсъна има една едничка страст-залозите в Еврофутбол. Залага на по 10 ст. като се опитва винаги да познае толкова мачове, че коефициента им да бъде не по-малко от 5-6000 лева дори често е много повече. Разбира се никога не печели, но това не го обезкоражава да пусне следващите 5-10 фиша следващата седмица. А на всеки който се е спреятелил обещава ако спечели поне един фиш да го почерпи богато. И честно казано всички знаят че ще удържи на думата си. Само дето въпросния печеливш фиш така и не се оказва в неговите ръце. Иначе се препитава като помага на различни хора срещу малко заплащане и почерпка. Затова и има много свои приятели. Гледам го и си мисля колко малко му трябва на човек за да бъде щастлив. Просто не трябва да осъзнае колко е нещастен. Или може би греша. Защото истинското щастие е за хората които са доволни на това което имат. Колкото и малко да е то. А Джонсъна няма кой знае колко. Но никога това не го е притеснявало. Изпива си бирата на моята маса и става за да вземе следващия фиш за залог. Усмихва се когато някой се пошегува с това, че никога не печели. И отвръща, че като спечели с този фиш ще му покаже какво значи почерпка. И влиза в пункта да го пусне... 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2353 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 17.10.2010 19:28
2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: socio
Категория: Политика
Прочетен: 187314
Постинги: 50
Коментари: 45
Гласове: 126
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031