Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на socio
Име:
nikolai shenkov

Възраст:
46

Пол:
мъж

Град:
Асеновград

Професия:
социолог

Интереси:
социология, политика, история, етнология, културен туризъм и културно проектиране

Статистика
Популярни постинги:
2

Постинги този месец:
0

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
1

Блогъри добавили в любими:
5

Блог вълни:
2
Последни постинги
Караиванов не му стигнало времето за реализация на на идеята за цялостно обновяване на стадион "Шипка". Ами господин Караиванов, то това бе основното ви обещание в предизборната ви кампания преди четири години! Да Ви припомня - заявихте, че ще бъде обновен стадион "Шипка" с проект по програма "Престиж" на ЕС. Но за да защитите проект трябва да имате качествена и работеща администрация. Правилно сте се ориентирали, че това което не сте свършили трябва да остане за усилията на следващия кмет. Защото да ме извинявате, ама тук вие говорите за това, което не сте свършили за четири години. Да, ама вие бяхте кмет на Асеновград не четири а осем години. Вярно е, че първите четири години ги проспахте. И не само като кмет, но и като партиен член. Асеновградчани още помнят снимката, на която сладко похърквате на партийния пленум на БСП. Но както и да е. Явно сте се поразсънили и почвате да виждате колко много време изгуби Асеновград от това, че вие станахте кмет на града. А цитата накрая показва най-добре методите ви на работа както на вас, така и на цялата ви администрация: "Не ми стигна времето и за много други неща. Не можах да се преборя с някои от институциите, за да получим финансиране за няколко проекта". Нека да обърнем специално внимание на израза "НЕ МОЖАХ ДА СЕ ПРЕБОРЯ". И да си припомним защо Асеновград бе глобена с милиони левове по проекта за водния цикъл. Става време за същото това "преборване". Общината бе санкционирана заради неспазване на процедурите по избор на изпълнители на проекта съгласно българското законодателство. Едва ли е нужно да споменавам в близки до кого бяха фирмите изпълнителки избрани от община Асеновград. Но ако вие господин Караиванов си поспинквате от време на време, то държавната администрация е будна. И няма как да я приспите, освен ако не е по времето на управлението на партията, която отново е решила да ви издигне за кмет - БСП. Но да ви кажа БСП в обозримо бъдеще ще може да управлява България само във вашите сънища. А и гражданите на Асеновград вече се събудиха. И няма да можете скоро да ги приспите със сладките си предизборни приказки. Така че вместо да се морите да ходите на избори вземете да отидете да си поспинкате. Това поне ви се отдава. За разлика от кметуването...
Категория: Политика
Прочетен: 375 Коментари: 0 Гласове: 1
С мъжа ми имаме годишнина – 5 години от първото „обичам те“ и 2 години от първото „окей, вкарай ми го където искаш, само не ме буди“.
Каза, че ми е подготвил изненада. Романтична среща под открито небе. Истински спектакъл под звездите... Стадион „Георги Аспарухов“, „Левски“ срещу „Ботев“ Пловдив. Да си призная, хвана ме малко неподготвена. Представях си по-скоро вечеря на покрива на луксозен ресторант, с петстепенно меню и цигулар, но нищо. Важното е, че се е сетил за годишнината.
Питам го как да се облека, защото досега никога не съм била на мач. „Като за изнасилване“, предупреждава ме той. По погледа му разбирам, че не се шегува. За всеки случай, навличам стара тениска с надпис „Имам сифилис“, кецове с принт „Гъбичките са супер, затова се гордея, че ги имам“ и съм готова.
Вървим към стадиона в море от хора. Всички са с качулки, маски, кожени якета и крещят. От ляво и от дясно гърмят бомби, избухват снаряди, някой настъпва противопехотна мина. В далечината виждам гранатомет. Не съм сигурна, но мисля, че току-що обявихме война на Полша.
По чудо, стигаме проверката на входа невредими. Дано моят е взел места на балкона, защото обикновено там са ягодите и шампанското. Вместо това, се озоваваме в нещо, наречено „Сектор Б“. Навсякъде има огради, все едно сме престъпници. Това няма логика. Аз не съм заплаха за обществото – освен когато съм в цикъл или не съм яла сладко повече от 36 часа.
От другата страна на решетките виждам жена с много сладко, жълто-черно яке. Адски ми се ходи при нея, за да я питам откъде си го е взела. Обаче не мога, защото помежду ни има ограда. Все едно сме в Берлин през 80-те. Приближавам се максимално и се провиквам: „Госпожа, откъде е якето?“ Тя се обръща и с цялата омраза на света ми отговаря: „Умри, бе, говедо!“ Ама какво е това отношение? Пуу, няма да си купувам като твоето яке, разбрах, само ти ще имаш такова. Ние вместо да сме солидарни една с друга, да си помагаме в този труден момент – две жени на мач – се псуваме като каруцари. И защо „говедо“? Аз лично повече се оприличавам на еднорог.
Трябва ми питие. Зървам момче, което снове между редовете и му махам: „Гарсон! Гарсооон! Бяло вино с две бучки лед и сламка, ако обичате!“ Имал само бира и семки. Ама хората още ли ядат семки? Да не сме се върнали в 1997-а посредством машина на времето и аз да не съм разбрала? Хубаво, дай едни семки. Тъкмо отварям пакета и го хвърлям уплашена във въздуха, защото мъжът ми се провиква в ухото: „Само Левски, Оле! Само Левски, Оле!“ Абе, ти от коя зоологическа градина си хванат, бе, животно! Не можеш ли да се държиш по-прилично? Аз като те водя на опера, да си ме чул да крещя като шимпанзе: „Само Чайковски, Оле! Само Чайковски, Оле!“?
Айде да почва тоя мач, че да свършва. 30 минути ще ги издържа някак си. Две полувремена по 15 си е напълно приемливо. Моля? Как така 90 минути, бе?! Това защо не го пише на билета?! „Дами и господа, длъжни сме да ви уведомим, че този скапан мач ще продължи 90 минути, a в случай на продължения – и повече. Ако имате деца или домашни растения, за които да се грижите, по-добре не идвайте.“
90 минути... Че това са четири епизода на „Сексът и градът“! Там поне има фабула, послание. Кари обича Тузара, Тузара не обича Кари; после Тузара обича Кари, Кари не обича Тузара. Накрая вече сценаристите се изчерпват, сериалът трябва да свършва и Кари и Тузара се обичат едновременно. Това е напрежение, това е драма. А тук какво? Семки.
Първите минути вече текат. Момчетата тичат напред-назад, ритат топката, но какъв е смисълът на цялото това физическо усилие, ми е трудно да кажа. Знам, че в баскетбола мачовете приключват при резултат 112:104, 96:78 или някъде там. Тук след 30 минути, братче, 0:0. Ебати неталантливите спортисти. Ебати прахосничеството на време, инфраструктура, екипи, бутонки и гел. Да бяхте станали лекари, да се гордеят майките ви. Пък вие половин час една точка не може да отбележите.
Пълна скука. Поглеждам към мъжа ми, а той е като подивял. Скубе се, припада, свестява се, пак се скубе, пак припада. Абе, дрисльо, ти не си се вълнувал така на раждането на дъщеря ни! Сега за едно 0:0 ще ми се правиш на Лили Иванова!
Явно пропускам нещо супер интересно, което се случва на терена. Вглеждам се по-внимателно. Забелязвам мъж в чисто черно, на когото никой не подава. Става ми тъжно за него. Вместо да го окуражат, от трибуните го засипват с обиди: „Свири, бе, п*дер*ст, свири, бе!“ Чувствам се като на концерт на Бон Джоуви, който си е забравил китарата вкъщи. „Свири, бе, п*дер*ст, свири, бе!“
Забелязвам и друго. Всички играчи, дори тези от нашия отбор, са „к*ре“: „Спъни го, бе, к*ре! Как ще я изпуснеш тая, бе, к*ре! Чисти, бе, к*ре!“ Поглеждам – на фланелките им не пише „К*ре“. Пише „Иванов“, „Костов“, „Боримиров“ и т.н. Ами вие, лумпени, замисляте ли се изобщо, че родителите на този човек са прекарали безсънни нощи в избиране на име за детето си? Дали да е Петър на дядо му? Или пък Стефан на баба Стефка? И за какво е била цялата тази творческа енергия, цялата тази разправия? За да може един ден такива като вас да му викат „к*ре“.
Ох, най-после обявяват антракта. Имам амбициозен план да уринирам, но щом зървам хората, които се насочват към тоалетните, се отказвам. Ще стискам. Да, да, ще стискам. За да не мисля за пълния ми пикочен мехур, се заговарям с мъжа ми. Задавам му най-важните футболни въпроси, които ми хрумват: „Номер 7 дали си има гадже? Сладък е. Засада беше, когато хвърлиш тъч със затворени очи и вратарят на противника е зодия Близнаци, нали? Колко крави са необходими, за да опасат цялата тази трева? Абе, Боби Михайлов защо не пази? Ти обичаш ли да гледаш как Боби Михайлов танцува?“
Започва второто полувреме. Нови 45 минути от живота ми, които никога няма да си върна. Пишка ми се, студено ми е и ми се ядат раци. Вместо това, съм на мач и чопля семки от земята. Супер. Мъжът ми продължава да редува припадъци с моменти на просветление. Айде пък вие вкарайте един гол, не виждате ли, че човекът умира! Оп, да не би, да, още малко, още малко... Гоооол! Гоооооол! 1:0! Ама, мило, защо не се радваш? Ааа... голът е за другия отбор. Упс. Стана леко неловко. Нищо, де, има време за още голове. И наистина – има! При това за още цели два! Мачът завършва при резултат 3:0 за другия отбор.
Прибираме се в злокобна тишина. Погребалната процесия на Папа Йоан Павел II е била по-ведра, заклевам се. Слагам мъжа си на дивана и му пускам банка с глюкоза, за да изкара нощта. Не съм го виждала така съсипан, откакто миналото лято не можа да оправи градусите на виното и половин тон грозде отиде на боклука.
„Спокойно, бе, мило – казвам му. – Нищо не е загубено. „Левски“ още могат да спечелят „Златната топка“, „Рали Дакар“, „Аустрелиън Оупън“ или поне „X Factor”. Не се ядосвай за глупости. Ето, утре мама ще ни дойде на гости. Преди малко ми писа в 5 часа да я чакаш на гарата. Това е нещо, за което си струва да се ядосваш...
Категория: Забавление
Прочетен: 581 Коментари: 0 Гласове: -1
На 05.10.2015 г. в градската библиотека "Паисий Хилендарски се състоя премиерата на книгата ми "Класният наставник", описваща проблемите на българското образование. Във връзка с това  предаването "Арт нюанси" на ТВ САТ КОМ направи разширен репортаж от представянето на книгата, който можете да видите в прикаченият файл.
Категория: Политика
Прочетен: 1149 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.12.2015 11:43
Ден след поредната терористична атака на група фанатизирани ислямисти е добре да си припомним основните ценности, към които се стремим. Като християни. Като мюсюлмани. Като Европейци. Като хора. Защото да убиваш в името на това да налагаш своята вяра и религия на други хора, да им налагаш своите разбирания и култура е поведение на античен и средновековен човек. Не и на човек, живеещ в 21 век. Ние българите сме представители на една от нациите, която най-добре знае какво е да се живее в страх и в подчинение. Да се живее зад непреодолими граници на чужди държави, обединени и живеещи свободно. Заради което живеят много по-добре от нас. Дори сега, когато сме част от ЕС. Толкова ли е трудно да заживеем в свят, описван от Джон Ленън в песента си "Представи си"? Наистина ли е прав, че религиите са една от основните пречки да живеем в свят на разбирателство и толерантност? Днес, ден след атентатите във Франция виждам в действията и очите на българите истинската искрица на човечността. В очите на хората, прииждащи пред френското посолство и полагащи цветя на входа му, без някой да ги организира и да ги води. Без гръмки речи и лозунги. Просто го правят. Както и хилядите, които поне за ден или два ще обагрят снимките на профилите си във фейсбук с цветовете на френското национално знаме. И от всичко това се чувствам горд, че съм българин. Не заради някаква спортна победа. Или някакво откритие. Или личност от преди век, два или повече, за която си спомняме веднъж в годината. Горд съм, защото с това свое поведение, ние българите показахме, че можем. Можем да бъдем човечни. Благодаря Ви приятели. Благодаря Ви затова, че ми помогнахте да си го представя. Светът, за който пее Джон Ленън. Може би никога няма да се случи да заживеем в него. Но усещането си заслужаваше. БЛАГОДАРЯ ВИ!

Категория: Политика
Прочетен: 1580 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 24.12.2015 11:37
През последните две години българският политически живот гравитираше около две основни сюжетни линии. На първо място да се докаже, че ПП ГЕРБ е партия еднодневка, която вече се е изчерпила от към подкрепа, изчерпила е своят власови ресурс, както и електорална подкрепа и неизменно я очаква съдбата на други млади новопоявили се партии достигнали до победа на избори по подобие на НДСВ. От друга страна на хората бе втълпявано, че политическият елит трябва радикално да бъде сменен, за да се промени начина на функциониране на държавата, а оттам и връщане на доверието на избирателите към политиците. Това стана възможно благодарение както на февруарските протести, довели до оставката на правителството "Борисов", така и до избора на Дилян Пеевски за шеф на ДАНС няколко месеца по-късно. Което от своя страна наля вода в мелницата на редица медии, които ориентирайки се в създалата се обстановка се опитаха да играят ролята на ментори на общественото недоволство насочвайки го в една или друга посока. От гледна точка на последващите избори за европарламент трябваше да се даде отговор на въпроса идва ли краят на хегемонията на ГЕРБ в българският политически живот. За някои политически анализатори факта, че  ПП ГЕРБ  получи по-малко от 50% от местата от българската квота беше ясен знак за утвърдителен отговор на този въпрос. Разбира се като не отчитаха факта, че реално ГЕРБ събра точно толкова депутатски места, колкото събраха трите управляващи партии взети заедно. Резултатите на евровота неизбежно доведе страната до извънредните   парламентарни избори на 5 октомври. Тук отново се направи опит акцента да падне върху резултата на ГЕРБ в няколко предварително начертани хипотези. Първа хипотеза - ГЕРБ с повече от 121 депутата. И този случай нямаше как някой да заяви, че тя е губеща партия, защото подобен резултат ясно щеше да покаже, че това е партията, на която суверена (народа) предоставя властта сама да носи политическата отговорност за бъдещото управление в страната за следващите четири години. Втора хипотеза - ГЕРБ с по-малко от 121 депутата но около 105 - 115. В този случай се налагаше ГЕРБ да търси коалиционен партньор, като се очакваше това да е реформаторският блок. Неговите лидери от своя страна далеч преди деня на вота показаха с поведението си, че няма да пропуснат възможността да покажат на избирателите си, че те ще диктуват условията на управлението на страната посредством своите предизборни послания - нама да се подкрепи правителство начело с Бойко Борисов, с Цветан Цветанов като вътрешен министър и т.н. и т.н. ... А останалите партии от целият политически спектър сигурен съм се молеха на всички богове това да се случи, защото това би легитимирало една бъдеща тяхна печеливша роля на опозиционни парламентарни сили. Печеливша, защото след управлението на кабинета "Орешарски" и на малките деца им стана ясно, че което и да е следващото управление, то трябва да започне вече реалните икономически и социални реформи по сектори. Реформи, които необратимо биха довели до главоломно падане на доверието към управляващите, които и да са те. Защото да решиш от една страна ребуса с недостика на пари в здравната каса, плащане по външния дълг (който на няколко пъти бе увеличен по времето на Орешарски за да се набавят средства за популистките му увеличения на някои видове социални плащания и изкуственото задържане на цените на тока) и разплитането на казуса около КТБ   и да отговориш на очакванията на българите за по-добър живот тук и сега няма как да стане с магическа пръчка. Между другото забравих да спомена и кашата около проектите АЕЦ Белене около Южен поток. В подобна ситуация за всеки един политик е най-добре да стои настрани, да гледа как управляващата партия се гърчи от взимането на непопулярни решения, довеждащи до все по-ниско обществено доверие към нея, а същевременно той да дава съвети за щяло и нещяло, внимавайки те да са такива, че да допринесат за популярността му. "Да, ама не" - както би казал доайенът в журналистиката Петко Бучаров. Защото на 5 октомври за ужас на всички избирателите така разбъркаха картите, че на всички им се объркаха сметките. Е на почти всички. Да запонем отзад напред. За БСП тези избори се оказаха поредният кошмар. Столетницата получи най-звучният шамар в най-новата история на България, губейки изборите във всички многомандатни региони в страната. За Атака тези избори са един вид успех, тъй като въпреки негативите от негласното участие на партията в едногодишното управление на БСП и ДПС тя отново намери място в парламента. Подобено нещо може да се каже и за патриотичният фронт, реформаторският блог и АБВ. За патриотичният фронт и АБВ защото според социологическите изследвания бяха на границата на четирипроцентовата бариера, поради което имаше голяма вероятност някоя от тези две формации да остане извън борда. Докато резултатът на реформаторският блог се оказа с 3-4 процента в повече от очакванията. Разбира се всичко си има своето обяснение. Седмица преди вота служебният кабинет официално обяви, че от 1 октомври ще се вдигне цената на тока с около 10%. От това се възползваха от Атака и патриотичният фронт, които начаса започнаха да организират протестни митинги на това увеличение. Като не забравиха да заявят, че служебното правителство е виновно затова, а то било видите ли "герберско". Нищо, че негов премиер е доскорошен член на БСП, а министри не малко хора близки именно до реформаторският блог. Но да се върнем на анализа на резултатите от парламентарният вот. ДПС благодарение на желязната си партийна дисциплина и гласовете от Турция отново повиши своят резултат, който я доближи плътно до този на БСП.  А ГЕРБ от своя страна наистина не успя да получи 121 депутатски места в 43-тото народно събрание и остана с 84. Но загуби или спечели ГЕРБ от този резултат? Да се върнем в началото на анализа. ГЕРБ няма 121 депутати. Което не позволява на останалите партии (най-вече позиционираните в дясното политическо пространство) да извличат дивиденти като опоненти на ГЕРБ в едно бъдещо управление. Няма и между 100 и 115 депутати. Което означава, че няма как ГЕРБ да сподели властта само с една друга формация, докато останалите отново да играят ролята на "конструктивна опозиция". Има 84 места, което предполага широка коалиция. Но паралелно с това има двойно повече места от втората и третата партия по резултат в народното събрание. Което идва както казват табладжиите "дю-шеш" за ГЕРБ, защото от подобно съотношение на силите може да се очакват няколко неща. На първо място безспорен факт е, че за да бъде съставено правителство е необходина широка парламентарна подкрепа. И след анонса на Бойко Борисов, че ГЕРБ няма да търси таказа от БСП и ДПС остава тя да е получена от Реформаторският блог и патриотичният фронт. Както и вероятно негласна такава от АБВ и ДПС. Последните обявиха, че дават толеранс от 300 дни на бъдещото управление на страната. Като под подкрепа вече трябва да се има предвид и споделена политическа отговорност. Казано с други думи някои министески постове ще се заемат от експерти принадлежащи от партии различни от ГЕРБ. Поне затова загатна Бойко Борисов на днешната си пресконференция.  Подобен ход би дал максимална стабилност от към подкрепа от партиите членуващи в ЕНП, а това е най-добрият вариант за стабилно управление в средносрочен план, което от своя страна в създалата се ситуация е с най-много позитиви именно за ГЕРБ. В средносрочен, защото ГЕРБ преди изборите анонсира, че една от целите на партията е подготовката за избор на Велико народно събрание. Ако трябва да обобщя всичко казано дотук, резултатите от вота на 5 октомври напрактика развързаха ръцете на ГЕРБ затова да играят ролята на национално отговорни политици и да върнат диалога между партиите и в обществото. Успеят ли да го направят - мандатът им е гарантиран. 
 
Категория: Политика
Прочетен: 3192 Коментари: 2 Гласове: 3
Търсене

За този блог
Автор: socio
Категория: Политика
Прочетен: 187314
Постинги: 50
Коментари: 45
Гласове: 126
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031