Когато направих този блог реших той да е  анализиращ ситуацията и политическите процеси в България. Затова и изчаках да приключат изборите, за да опиша това, което се случи на тях. И сбърках. Защото това което се случи бе толкова абсурдно, че ми трябваше още време за да го осмисля. Така и не успях да проумея как е възможно водещите лица на основната опозиционна политическа сила да си позволят почти през цялата предизборна кампания да обявяват своите опоненти за престъпници и да ги сатанизират по такъв начин, сякаш имат съдебна осъдителна присъда по всички  членове на Наказателният кодекс. Като за капак в деня на размисъл една медиа цял ден втълпяваше как се било готвило мащабно подненяне на вота на изборите и то по начин, който е повече от абсурден на фона на организацията описана в изборният кодекс. Но след като станаха известни резултатите и съотношението на политическите сили в 42 Народно събрание маските изведнъж паднаха. Новите управляващи, които надлъж и нашир обясняваха месеци наред, как ако получат властта ще управляват експертно и справедливо още от първият работен ден на новият парламент показаха, че всички приказки са били само прах в очите на хората. За няколко дни бяха направени изключително скандални назначения, капакът на което бе това на Дилян Пеевски за ръководител на ДАНС-назначение, заради което започнаха нови вълни от протести. 40 дни под ред. Страх ме е да си помисля колко постинги щях да напиша през това време. И колко необективни щяха да са те, имайки предвид, че не си спомням и ден, в който да не бях афектиран от действията, решенията и последвалите назначения на новите управляващи. 40 дни под ред. Политическа и управленска глупост след глупост. Ако трябва да съм честен започнах да си мисля, че всичко това е правено напълно съзнателно. За да се отчаем достатъчно. Всички ние, които мислим, преди да гласуваме. И които не искаме да ни управляват политици, които по призумция не могат да мислят. А сред сегашните управляващи такива дал Господ. И то не от днес. В левицата могат милиони да направят, ако издадат разкази по подобие на "Диви разкази" на покойният Николай Хайтов. Като се започне с Жан Виденов, който се засили да прави европейска обиколка от Ванкувър до Владивосток.  И след като са се намерили хора, да му направят забележка, че Ванкувър, Владивосток и Европа имат толкова общо, колкото торен червей с ядрена физика осъществи своята европейска обиколка като замина за Виетнам и Китай. Или като един земеделски министър, който заяви пред медиите, че зърно няма, хляб няма и криза няма. С което наведе на мисълта всички българи, че и в главата си нищо няма. Или военният министър, който след инцидент довел до смъртта на няколко войничета беше намерен мъртвопиян в заведение от журналисти, обяснявайки им, че скърби за тях... Не че днешните лидери на БСП отстъпват в тази насока на своите предшественици. Но да се върнем на нашия разказ. Мина се не мина малко време и чащата на търпението преля през 1997 година. И Парламента заприлича на Бастилията във Париж по време на Френската революция. А въпросните герои и партията, което ги излъчи бяха пратени в опозиция. До 2005 година. Когато за зла участ тази злополучна партия отново пое властта в България. Дойде 2008 година и световната икономическа криза. Световна, но не и българска. Поне според приказките на Сергей Станишев и неговите министри. Тя според тях щеше да подмине България. Затова и смело бяха направени харчове в навечерието на новите парламентарни избори. В такива размери, че министър Николай Василев да възкликне по време на заседание на министерски съвет, че с тези темпове на харчове, ще стане така, че в бюджета няма да останат достатъчно средства за нуждите на държавата за следващите шест месеца. И с протести не се размина. През февруари 2009 година протестиращите земеделски производители изядоха по някоя и друга полицейска палка, защото не им стигаха парите за да засеят посевите си. Иначе бе интересно време. Хора изчезваха от време на време, други малко ги постреляха... Както казват французите "Такъв е живота". Та същите тези герои от два месеца отново са на власт. Дойдоха, след едно хем злополучно, хем донякъде успешно управление на ГЕРБ. Управление, което не подобри състоянието на българите. Но на фона на световната финансова криза слава богу не го и влоши. Вярно е, че и при ГЕРБ се намериха достатъчно тиквиници, заради които също могат да се напишат хубави разказчета. Но не може да се отрече и стремежът на лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да изчиства ежеминутно своята партия от всеки, за когото се окаже че е податлив на корупционни практики или е нарушил по някакъв начин закона, бидейки на ръководен пост. Да го отстрани не само от управлението, но и да му отнеме правото на членство в ГЕРБ. Въпреки този сремеж обаче станаха видни последните дни  неприятни практики при управлението на ГЕРБ. Практики, довели в някаква степен и до преждевременната оставка на правителството на Борисов. Всъщност, ако трябва да бъда обективен правителството на Бойко Борисов  подаде оставка не заради недоволство от  управлението си, а заради инсценирани провокативни действия, които окървавиха  демонстрациите срещу високите цени на тока през февруари месец тази година. Лошото в цялата тази история обаче е, че тази оставка от своя страна доведе старите вече описани по-горе герои на власт.  Тези от преди 2009 година. Леваците от БСП в комплект с силно компрометираната партия ДПС. Но този път като за десерт заедно с неадекватната със своите прояви партия "Атака". И картинката отново се повтори. Като последните 23 години. Сякаш е едно безкрайно де жа вю. Заради което и хората са по улиците вече 40 дни. Искащи само едно-шанс да заживеят нормално в собствената си държава. Но как да стане, след като политиците  правят всичко възмоно да направят така, че колкото се може повече хора да избягат от България? Вероятно за да се отърват от тях. Защото най-лесно се управлява обезверен, гладен и народ, живеещ ден за ден. Но дойде времето. Времето да осъществим  най-голямият кошмар за тези неузрели тикви. Какъв е той ли? Представете си, че вместо хората да бягат от България останат в нея. И упорито откажат да си тръгнат. Вместо това прогонят тиквите от парламента веднъж завинаги и изберат за управляващи политици, които спомогнат за това хората да заживеят спокойно и щастливо. Е за този кошмар става дума. Време е да го осъществим. Като за начало като превърнем сегашните управляващи в бивши управляващи. А следващите... Следващите трябва внимателно да ги подберем. Тикви повече не ни трябват...