Ако някой бе попитал преди година или две кое е най-невоятното което може да се случи в нашата държава отговорите вероятно щяха да гравитират около следните твърдения: 1. Да влезе министър в затвора;
2. Да осъдят някой за корупция;
3.Управляващите да започнат да се борят реално с организираната престъпност чрез арести на висши босове от подземния свят;
4. Да се потърси отговорност на предишните управляващи за далаверите, които са извършили;
И т.н. и т.н. ... Днес на база очакванването преди време това никога да не се случи сякаш живеем в страната на чудесата. Държавата започна чрез своите институции да прави всичко възможно да си прибере парите от своите длъжници, включително от тези, които в последните 20 години и през ум не им бе минавало да плащат данъци, осигуровки и да спазват законите, защото до този момент бяха близки до управляващите. Днес дори самите управляващи започнаха да внимават какво и как вършат. Защото вече един министър на здравоопазването от забележете-сегашната власт (!?!) подаде оставка за да даде сам възможност да бъде направено досъдебно производство по отношение на действията му на министър. Висш служител на тайните служби бе уличен, че е водеща фигура в подземния свят и по всичко личи, че скоро няма да може да излезе от ареста (визирам Алексей Петров). Данъчните започнаха масови акции срещу всеки, показващ демонстративно лъкс и разкош в начина си на живот. А съветът за тристранно сътрудничество изведнъж взе да работи на пълни обороти, като дори и синдикатите признаха, че представителите на правителството правят всичко възможно да достигнат до консенсъс по отношение на мерките за излизане от кризата с тях. Сякаш живеем в някоя друга държава а не в България. И единственото което ни напомня, че живеем именно в България е обстоятелството, че всеки, който има проблем тича не при институциите, които могат да му го решат, а при Бойко Борисов за да ги накара да го направят. И как да не бъде така като за последните 20 години никоя държавна институция не възрази срещу абсурдната нормативна уредба е налагана от управляващите през годините. Няма какво да се къжем-законите по време на прехода бяха ориентирани към това държавата да абдикира от задължението си да бъде в полза на своите граждани. Затова сложих държавните институции под общ знаминател. И днес няма защо да се учудваме, че Бойко Борисов е толкова напрегнат и изнервен когато бива критикуван. Не защото няма трески за дялане, а защото на всички ни стана ясно, че дали е добър или лош управник си остава единствения, който прави всичко възможно да превърне България в държава, в която да има ясни правила и закони и най-важното-да важат за всички. Остава най-трудното. Далавераджиите да си получат заслуженото. Защо най-трудното ли? Ами защото с този    наказателен кодекс да осъдиш някой дори и виновен въобще не е лесно.  Но днес е Великден. И не само защото честваме Възкресение господне, а и защото се случи дългоочакваното чудо-ние българите отново започнахме да вярваме, че можем да  превърнем България в нормална държава. И тази вяра се породи заради Бойко Борисов. Остава да се надяваме да не си останем с вярата. Защото ние българите най-добре знаем колко малка е границата от "Осанна!" до "Разпни го!"...