Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
специализиран блог за социология, политика и култура
Автор: socio Категория: Политика
Прочетен: 187328 Постинги: 50 Коментари: 45
Постинги в блога от Октомври, 2009 г.
Един от най-важния аспект на една предизборна кампания е да се разбере дали тя е печеливша или не още преди деня на вота, за да бъде коригирана навреме ако не е. Затова и социологическите проучвания са много важно средство за успеха на една или друга партия по време на избори. Поне в държавите с по-голяма политическа култура. Но как е в България? В ранните години на съвременната демокрация до средата на деведестетте социологическите проувания бяха на заден план за предизборните щабове. Причината затова се корени във факта, че избирателите по това време бяха силно политизирани и политическата система напрактика бе формирана на два основни полюса-демократи( десни партии) и комунисти и социалисти (леви партии) по смисъла на английската схема на люво и дясно политическо пространство. От въпросната политизация следваше един концентриран вот в ляво и дясно, водещ до много лесно прогнозируеми резултати в няколко вота за местни и парламентарни избори. На практика се консолидираха две ясноизразени ядра в ляво и дясно, както и периферии, които се самоактивираха тогава, когато другият полюс е на власт, което от  водеше до изпадането му в криза заради негативите, които се налагаше да поеме заради реформите, необходими за осъществяването на бленуваният от всички преход. Реално погледнато именно отлагането на прехода във времето доведе до охладяването на ентусиазма на избирателите някъде след 1999 година. Четери години по-рано те бяха дали своят сигнал към политическата класа, че кредитът на доверие вече е изчерпан. Последвалите години напрактика подучиха избирателите да започнат да държат сметка за действията на политиците и по-специално дали те отговарят на предизборните им обещания. И точно тук бе бедата за политическата класа, тъй като тя не бе подготвена за подобна ситуация. Вече десетилетие водещите политици бяха свикнали да четат предизборни обещания, така както преди време лидерите на БКП четяха лозунгите на партията-държава. И както последните, така и съвременните политици смятаха, че те просто ще си останат само на хартия. Но действителността вече бе коренно различна. Хората започнаха да се вглеждат в политиците за които гласуват и изборите изведнъж започнаха да стават доста неприятно непрогнозируеми за предизборните щабове. Така социологията изведнъж се оказа твърде важна. Но истината е, че твъде малко политически сили могат да си служат с данни на агенциите. За политиците след като веднъж социолозите са обявили в хода на кампанията една или друга партия за победител или губещ, то тя трябва действително да стане такава. Работата е там, че както в целия свят, така и в България избирателите гледат, наблюдават и оценяват под лупа всяко едно действие по време на предизборните кампании без значение в каква форма на апатия или ентусиазъм изпадат. Затова и на Запад до последно не може да се знае кой е победителят от изборите. В българия положението не е по-различно. Но отношението на политиците е по-различно. Тъй като социологическите анкети хич не са ефтини за изпълнение, една политическа сила не може да си позволи нито ритмични сондажи като тези в развитите държави (в Западна Европа социологическите анализи се провеждат понякога дори и през седмица), а от друга страна изпълнението на самата представителна извадка от финансова гледна точка е повече от непосилна задача за партиите (за да бъде една извадка действително представителна, е необходимо тя да бъде в рамките на 1% от цялата съвкупност. Това ще рече, че за България представителните извадки трябва да имат минимум 60 000 анкетирани граждани при население от 6 000 000 души). Ето защо не е учудващо когато повечето партии гедат да използват социологическите анкети за предизборна реклама директно към избирателите, вместо да извлекат поуки от тях без да ориентират конкурентите си за ситуацията правейки ги публично достояние. В обши линии е вярно, че в България има и социологически агенции-ментета, но те се явяват като отговор на потребностите на партиите за предизборен P.R. посредством сондажите. В смисъл, че ако политическата класа потърси реалните измерения на процесите у своите електорати чрез социологическите сондажи, то агенциите-ментета от самосебе си ще се редуцират до доста минимална цифра. Но да се върнем към проблема. Веднага след парламентарния вот на 5 юли в Нова телевизия в сутишния блог бяха поканени водещите социолози за да обяснят защо техните анкети са се "провалили" като стойности. Истината обаче е, че за пръв път един политик рискува и се довери напълно на социологията и очкванията на своите избиратели. Досещате се, че става въпрос за Бойко Борисов. Благодарение на този негов ход магласите на избирателите коренно се промениха в рамките само на един месец. Той се вслуша в напътствията на Сова Харис, а основният и социолог Румяна Бъчварова впоследствие бе назначена за шеф на кабинета му. Не че въпростнака социоложка не може да греши и да подведе сегашният премиер. Става вече дума за отношение към самата наука като такава. Защото оттук нататък всеки дръзнал да влиза в политиката трябва да има едно наум затова, че не иска от избирателите си просто да пуснат бюлетината за него. Тя не е късче безполезно  хартия, а тяхното доверие.  
Категория: Политика
Прочетен: 1319 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 04.11.2009 22:45
След много години на преход българският народ сериозно започва да негодува срещу политическата класа в България. Рейтингите на всички водещи политици вече са се доближили до абсолютната нула, а в навечерието на парламентарните избори през юли 2009 година управляващата тройна коалиция се тресе от сканали. Въпреки това на Позитано 20 са спокойни. Защото още от преди 4 години техният лидер вече е направил контакти с един от водещите консултанти в областта на политическият P.R. -Greenberg, Carville, Shrum (GCS) от Израел. Въпросната фирма е международно известна покрай кампаниите на политически лидери като Тони Блеар, Бил Клинтън, Ехуд Барак, Барак Обама... Смята се, че лидерът на БСП Сергей Станишев се е запознал с Тал Зилберщайн, медиен експерт работещ за въпросната фирма на някои от форумите на Социнтерна и бързо са се сприятелили. Именно израелецът предлага в лично качество да помага на кампаниите на БСП и в действителност още през 2005 година левицата прави доста умела и успешна кампания. Но ситуацията през 2009 година е коренно различна. Цялата държава боксува от раздута администрация, нерегулирани и недомислени реформи, корупция и спрени жизненоважни пари по фондове от Европейският съюз. Последното обстоятелство дава силен коз на все още неформалният лидер на очерталата се като най-голяма опозиционна партия ГЕРБ Бойко Борисов да напада по всякакъв начин управляващите, тъй като сумите, които ЕС блокира на България са в толкова големи мащаби, че спокойно могат да допренесат за изключително подобряване на жизнения стандарт на българите. Разбира се и Борисов не стои със скръстени ръце и не чака властта сама да му бъде поднесена. С малко средства, но със сериозна и в голяма степен безвъзмездна помощ на няколко екипа от имиджмейкъри ГЕРБ започва една медийна война на алтернативи, в която управляващите започват сериозно да губят позиции. Медиите, въпреки че са в ръцете на приближени на левицата собственици няма как да не отразят изявите на бившият охранителен бос и сегашен лидер на ГЕРБ Бойко Борисов заради популярността на неговата формация. Донякъде в помощ на управляващите се оказват и социолозите, които в своите проучвания показват малка преднина на ГЕРБ пред БСП, а като сбор трите управляващи формации получават по-голям брой поддържници от всички опозиционни партии взети заедно. За щаба на Бойко Борисов е ясно, че и подобен вариант е възможен, в случай, че процентът на гласуващите на 5 юли избиратели се окаже твърде нисък. От друга страна тройната коалиция прави всичко възможно да създаде предпоставки за голям процент гласуващи единствено в държавата, в която масово се гласува за ДПС-Турция. Разкриват се множество секции за разлика от държавите в Западна Европа и Северна Америка. Единственият изход за ГЕРБ се оказва възможността да бъдат вдигнати българите да гласуват. Но как да бъдат събудени от всеобщата електорална апатия? Разковничето се оказват именно младите гастербайтери. Още през януари в множество средища на български емигранти из цяла Европа започват да се организират сбирки насочени именно в тази насока. Целта е ясна-трябва да се повлияе на роднините живеещи на територията на страната да излязат да гласуват. Скоро еуфорията у родителите, бабите и дядовците на емигрантите, че техните синове и внуци живо се интересуват от съдбата на своята страна обхваща все по-голяма част от населението. Реални индикации за подобно явление обаче на евопейските избори не се наблюдават. Действително социолозите познават почти на 100 % изборните резултати. Но не такава се оказва картината на 5 юли. Още към 12 часа вече е ясно, че прогнозите за ниска избирателна активност ще станат на пух и прах само след часове. В обедните емисии на телевизиите текат репортажи от големите столици на Европа, откадето с просто око се виждат огромни опашки от желаещи да гласуват български граждани. Картината изпарява всякаква форма на апатия на зажаднелите за разплата с управляващите политици българи и до края на изборният ден процентът на гласуващите рязко нараства. Изборният резултат е повече от силен шамар за управляващата коалиция. Основната лява партия едвам събира 40 депутати, а верният и съюзник ДПС почти доближава резултата й. Що се отнася до дошлата с толкова надежди партия на бившия монарх Симеон Сакскобургготски НДСВ след изборите тя вече се оказва извън голямата политическа сцена не успявайки дори да вкара своя парламентарна група. На пресконференцията след изборният ден лидерът на БСП Сергей Станишев се държи повече от неадекватно, сякаш все още е лидер на политическа формация, която е някакъв фактор в управлението на страната. Този ден бележи края на политическата трансформация на дясното политическо пространство. От тук нататък то вече си има своя нов лидер, с когото всички трябва да се съобразяват. И не защото е просто лидер на най-голямата дясна партия, а защото е човекът, на когото всички вярват, че ще допренесе затова бъларите да заживеят спокойно и достойно не само извън своята държава, а и в рамките на нейната територия. Дали  ще стане това времето ще покаже.    
Категория: Политика
Прочетен: 1057 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 10.01.2010 12:54
Сигурно на всички ни вече ни е втръснало да гледаме и слушаме как тези, които искат ада ни уравляват или още по-лошо-които вече за започнали да го правят с всеки изминат ден все повече или забравят  какво са говорили или правили, или нямат ни най-малка идея за какво са на постовете, които са заели. Пример за последното е един бивш наш политик, за когото едва ли е нужно да споменавам името,  известен с крилатата фраза "Ега ти и държавата щом аз станах министър!". Тогава бе много забавно на много хора. И политици и избиратели. Защото по това време политиката бе възприемана повече като място за далавери и то в възрожденският алекоконстантиновски смисъл на думата. Не че и в другите държави политиците не правят далавери или не крадат. Но там въпреки това ги и уважават. Защото мислят преди да говорят и действат. И в последствие техните избиратели оценяват това, когато гласуват за политици, които изпълняват предизборните обещания. Е може и не на 100%. Но с достатъчно голям процент за да се харесат отново на избирателя. Какво се случва в България обаче. Този месец някои от провалилите се партии имат конгреси за избор на ръководство. От по-известните леви партии тов е БСП (имайки предвид главоломния спад на доверието към столетницата все по-често ще бъде сравнявана с другите леви партии, които само до преди година отчитаха като гордост каквото и да било внимание от страна на БСП), а от десните ВМРО. Разбира се и други политически формации ското ще направят обобщение на дейността си пред своите членове, но при тях за момента няма кой знае какви интересни процеси заслужаващи коментар към днешна дата. Каква е приликата между двата конгреса? И в БСП и в ВМРО лидерите са  напрвили заявка за нов мандат. И като нищо ще го получат. И ако за ВМРО това не е кой знае каква изненада като се има предвид сериозната кадрова партийна криза, в която се намират войводите от 5-6 години, то за БСП подобен сценарий е повече от пагубен. Всъщност като се замисля и ВМРО е в същото положение именно заради тази своя кадрова криза. Единствената алтернатива на Красимир Каракачанов е избраният чрез електората на ГЕРБ кмет на Пловдив Славчо Атанасов. Казвам това, защото в града под тепетата войводите трябва да пият шампанско ако на бъдещите местни избори успеят да спечелят доверието на повече от 4000 избиратели. И то заради недалновидната и почти некадърна политика провеждана от кметския екип на Славчо Атанасов. Но явно това въобще не го притеснява и дори се пъчи пред медиите заявявайки, че щял да работи ако го изберат за лидер на ВМРО затова, партията да станела фактор в политическият живот на страната и да била управляваща партия... Мисля, че коментарът е излишен. За столетницата борбата ще бъде водена от тотално провалилият се бивш министър-председател Сергей Станишев от една страна и вероятно Татяна Дончева. Не са изключени и други кандидатури, но ако се появят ще е чудо да успеят, ако вече няма лоби което да ги подкрепя из левите среди. От всички изброени дотук кандидати за слава единствено Татяна Дончева има очи да се предлага като алтернатива на досегашното ръководство. Останалите Сергей Станишев, КрасимирКаракачанов и Славчо Атанасов са повече от известни и с това какво могат и с това колко струват. Жалкото е, че въобще не осъзнават, че в очите на привържениците на своите партии са си кръгли нули и ако бъдат избрани, то това ще е просто продължаване на агонизиращата криза на недоверието към тези две политически формации. 
Категория: Политика
Прочетен: 1134 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 16.10.2009 16:28
От няколко дена вече се знаят приоритетите на новото българско правителство. За разлика от предишните правителства, това на Бойко Борисов ги споменава в рамките на основните акценти в бюджета на страната за следващата година. Лично финансовият министър Симеон Дянков пред медиите заяви, че в бюджет 2010 ще се обърне по-специални внимание на инфраструктура, екология и образование. Когато стане въпрос за инфраструктура на всички ни става лошо като си помислим как с лека ръка през последните 20 години бяха изливани милиони, дори милиарди, които потъваха в нечии джобове. А шофьорите после си чупеха колите по дупките на пътищата. И то ремонтираните пътища. Искрено се надявам сегашното правителство да има действително волята да превърне националната инфраструктура в безопасна и комфортна за пътуващите. Сигурно ви звучи като част от приказка. Но истината е, че докато не изискваме от управляващите да се заемат с реални действия а не само като гледаме безропотно  как си пишат програмите преди избори, а след тях се хилят без да си мръднат пръста това ще е нашата приказка. Това се отнася и за образованието. В началото на учебната година схематично посочих някои от основните проблеми в този сектор в един от моите постинги. Тогава той бе доста посетен, а на всичкото отгоре всички коментари в него бяха положителни по отношение на тезата ми, че ако искаме да станем нормална държава трябва да създадем нормални условия за труд на учителите. Е да ама колкото времето минава все по-големи каши се забъркват в средното образование. Днес разбрах последното нововъдедение на образователното министерство. Учиниците, които са с различни психични проблеми, с изключение на умственоизостаналите вече ще бъдат записвани в стандартните паралелки. Това са деца, трудно адаптиращи се с реда и дисциплината, необходима за учебния процес. Сигурно си мислите, че от образователното министерство са помислили затова, и са назначили улители, които да се занимават с тях по отделните предмети. Да ама не. От тази учебна година учителте трябва да ги приобщят към и без това разлигавените нормални деца и да провеждат учебния процес паралелно и с двата вида ученици. Нали няма смисъл да ви казвам какво ще е нивото на учебния процес в тази ситуация? Иначе е добре, че вероятно ще бъдат заделени повече средства за образованието. Но както казват руснаците-ще поживеем, ще видим. Що се отнася до екологията, не мога да взема отношение по този посочен от правителството приоритет. Не защото няма безразборно изсечени гори и горски масиви, нито защото градовете ни са далеч по-западнали от средноевропейските по отношение на залесявнето. Просто за момента никой от управляващите не е казал какво точно смята да прави в тази насока.  
Категория: Политика
Прочетен: 1324 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 02.10.2009 12:09
Търсене

За този блог
Автор: socio
Категория: Политика
Прочетен: 187328
Постинги: 50
Коментари: 45
Гласове: 126
Календар
«  Октомври, 2009  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031