През последните две години българският политически живот гравитираше около две основни сюжетни линии. На първо място да се докаже, че ПП ГЕРБ е партия еднодневка, която вече се е изчерпила от към подкрепа, изчерпила е своят власови ресурс, както и електорална подкрепа и неизменно я очаква съдбата на други млади новопоявили се партии достигнали до победа на избори по подобие на НДСВ. От друга страна на хората бе втълпявано, че политическият елит трябва радикално да бъде сменен, за да се промени начина на функциониране на държавата, а оттам и връщане на доверието на избирателите към политиците. Това стана възможно благодарение както на февруарските протести, довели до оставката на правителството "Борисов", така и до избора на Дилян Пеевски за шеф на ДАНС няколко месеца по-късно. Което от своя страна наля вода в мелницата на редица медии, които ориентирайки се в създалата се обстановка се опитаха да играят ролята на ментори на общественото недоволство насочвайки го в една или друга посока. От гледна точка на последващите избори за европарламент трябваше да се даде отговор на въпроса идва ли краят на хегемонията на ГЕРБ в българският политически живот. За някои политически анализатори факта, че  ПП ГЕРБ  получи по-малко от 50% от местата от българската квота беше ясен знак за утвърдителен отговор на този въпрос. Разбира се като не отчитаха факта, че реално ГЕРБ събра точно толкова депутатски места, колкото събраха трите управляващи партии взети заедно. Резултатите на евровота неизбежно доведе страната до извънредните   парламентарни избори на 5 октомври. Тук отново се направи опит акцента да падне върху резултата на ГЕРБ в няколко предварително начертани хипотези. Първа хипотеза - ГЕРБ с повече от 121 депутата. И този случай нямаше как някой да заяви, че тя е губеща партия, защото подобен резултат ясно щеше да покаже, че това е партията, на която суверена (народа) предоставя властта сама да носи политическата отговорност за бъдещото управление в страната за следващите четири години. Втора хипотеза - ГЕРБ с по-малко от 121 депутата но около 105 - 115. В този случай се налагаше ГЕРБ да търси коалиционен партньор, като се очакваше това да е реформаторският блок. Неговите лидери от своя страна далеч преди деня на вота показаха с поведението си, че няма да пропуснат възможността да покажат на избирателите си, че те ще диктуват условията на управлението на страната посредством своите предизборни послания - нама да се подкрепи правителство начело с Бойко Борисов, с Цветан Цветанов като вътрешен министър и т.н. и т.н. ... А останалите партии от целият политически спектър сигурен съм се молеха на всички богове това да се случи, защото това би легитимирало една бъдеща тяхна печеливша роля на опозиционни парламентарни сили. Печеливша, защото след управлението на кабинета "Орешарски" и на малките деца им стана ясно, че което и да е следващото управление, то трябва да започне вече реалните икономически и социални реформи по сектори. Реформи, които необратимо биха довели до главоломно падане на доверието към управляващите, които и да са те. Защото да решиш от една страна ребуса с недостика на пари в здравната каса, плащане по външния дълг (който на няколко пъти бе увеличен по времето на Орешарски за да се набавят средства за популистките му увеличения на някои видове социални плащания и изкуственото задържане на цените на тока) и разплитането на казуса около КТБ   и да отговориш на очакванията на българите за по-добър живот тук и сега няма как да стане с магическа пръчка. Между другото забравих да спомена и кашата около проектите АЕЦ Белене около Южен поток. В подобна ситуация за всеки един политик е най-добре да стои настрани, да гледа как управляващата партия се гърчи от взимането на непопулярни решения, довеждащи до все по-ниско обществено доверие към нея, а същевременно той да дава съвети за щяло и нещяло, внимавайки те да са такива, че да допринесат за популярността му. "Да, ама не" - както би казал доайенът в журналистиката Петко Бучаров. Защото на 5 октомври за ужас на всички избирателите така разбъркаха картите, че на всички им се объркаха сметките. Е на почти всички. Да запонем отзад напред. За БСП тези избори се оказаха поредният кошмар. Столетницата получи най-звучният шамар в най-новата история на България, губейки изборите във всички многомандатни региони в страната. За Атака тези избори са един вид успех, тъй като въпреки негативите от негласното участие на партията в едногодишното управление на БСП и ДПС тя отново намери място в парламента. Подобено нещо може да се каже и за патриотичният фронт, реформаторският блог и АБВ. За патриотичният фронт и АБВ защото според социологическите изследвания бяха на границата на четирипроцентовата бариера, поради което имаше голяма вероятност някоя от тези две формации да остане извън борда. Докато резултатът на реформаторският блог се оказа с 3-4 процента в повече от очакванията. Разбира се всичко си има своето обяснение. Седмица преди вота служебният кабинет официално обяви, че от 1 октомври ще се вдигне цената на тока с около 10%. От това се възползваха от Атака и патриотичният фронт, които начаса започнаха да организират протестни митинги на това увеличение. Като не забравиха да заявят, че служебното правителство е виновно затова, а то било видите ли "герберско". Нищо, че негов премиер е доскорошен член на БСП, а министри не малко хора близки именно до реформаторският блог. Но да се върнем на анализа на резултатите от парламентарният вот. ДПС благодарение на желязната си партийна дисциплина и гласовете от Турция отново повиши своят резултат, който я доближи плътно до този на БСП.  А ГЕРБ от своя страна наистина не успя да получи 121 депутатски места в 43-тото народно събрание и остана с 84. Но загуби или спечели ГЕРБ от този резултат? Да се върнем в началото на анализа. ГЕРБ няма 121 депутати. Което не позволява на останалите партии (най-вече позиционираните в дясното политическо пространство) да извличат дивиденти като опоненти на ГЕРБ в едно бъдещо управление. Няма и между 100 и 115 депутати. Което означава, че няма как ГЕРБ да сподели властта само с една друга формация, докато останалите отново да играят ролята на "конструктивна опозиция". Има 84 места, което предполага широка коалиция. Но паралелно с това има двойно повече места от втората и третата партия по резултат в народното събрание. Което идва както казват табладжиите "дю-шеш" за ГЕРБ, защото от подобно съотношение на силите може да се очакват няколко неща. На първо място безспорен факт е, че за да бъде съставено правителство е необходина широка парламентарна подкрепа. И след анонса на Бойко Борисов, че ГЕРБ няма да търси таказа от БСП и ДПС остава тя да е получена от Реформаторският блог и патриотичният фронт. Както и вероятно негласна такава от АБВ и ДПС. Последните обявиха, че дават толеранс от 300 дни на бъдещото управление на страната. Като под подкрепа вече трябва да се има предвид и споделена политическа отговорност. Казано с други думи някои министески постове ще се заемат от експерти принадлежащи от партии различни от ГЕРБ. Поне затова загатна Бойко Борисов на днешната си пресконференция.  Подобен ход би дал максимална стабилност от към подкрепа от партиите членуващи в ЕНП, а това е най-добрият вариант за стабилно управление в средносрочен план, което от своя страна в създалата се ситуация е с най-много позитиви именно за ГЕРБ. В средносрочен, защото ГЕРБ преди изборите анонсира, че една от целите на партията е подготовката за избор на Велико народно събрание. Ако трябва да обобщя всичко казано дотук, резултатите от вота на 5 октомври напрактика развързаха ръцете на ГЕРБ затова да играят ролята на национално отговорни политици и да върнат диалога между партиите и в обществото. Успеят ли да го направят - мандатът им е гарантиран.