С интерес гледах дебата по телевизия TV7 по отношение на новия закон за образованието, който вече е качен в сайта на просветното министерство. И както и се опасявах за разлика от разпаления антрополог, който обясняваше небивалици по националната телевизия как видите ли учителите щели да си вдигнат авторитета като сами отстранявали грешките в учебниците при положение, че самите учебници минават и досега през одобрение от комисия назначена от самия министър, чрез което одобрение съответните членове на тази комисия удостоверяват, че даден учебник ОТГОВАРЯ НА ВСИЧКИ ДЪРЖАВНИ ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ нещата въобще не се оказаха толкова розови, колкото бяха представени във въпросния дебат. Всъщност именно тази позиция ме провокира като социолог да се запозная с въпросни закон. И той меко казано ме шокира. Защо ли? Ами не знам откъде да започна. Първо за пръв път в историята на българското образование отпада задължението на ученика да уважава труда на учителя, като не му се пречи по време на учебния процес по никакъв начин. Той вече има задължението да не накърнява достойнството на училището като институция. Ама дали има учебник, тетрадка, химикал, кой го е грижа. Второ: Уж ученика трябва да не отсъства от учебни занятия. Въпроса тук е простичък: какво се случва когато все пак го направи? Кой носи отговорност за неговото неприсъствие? В момента в ППЗНП (правилника към сегашния закон) отговорност носи родителя. Само дето така я носи, че учениците не само не ходят на училище, ами вместо да го правят или пият и пушат в кафенетата или "работят" защото е криза, или се дрогират, защото им е скучно. А и няма институция която да се опита да предотврати това. И още куп проблеми си оставят нерешени. Но не затова пиша. Замислих се защо от времето на демокрацията образованието е тази област, която на хартия е приоритет на всички управляващи но само докато дойдат на власт. И се страхувам, че намерих отговор на този въпрос. По принцип след всяка една промяна на политически режим първото което се случва в една държава е преразпределение на капитала. Ще попитате каква връзка има това с образованието. Има и то голяма. Когато бе последния вот на недоверие към кабинета "Борисов", който бе за несправяне с организираната престъпност основните обвинения бяха за провал в борбата на контрабандата с цигари и алкохол. Защото и сега забележете АКЦИЗИТЕ НА ЦИГАРИ И АЛКОХОЛ СА ЕДНО ОТ ОСНОВНИТЕ ПЕРА НА БЮДЖЕТА НА БЪЛГАРИЯ. Замислете се за да е така какво трябва да бъде налице? Ами просто масово българите трябва да пушат и пият. А сега се разходете из който и да било бар, заведение или дискотека и пребройте коя възрастова група масово прави това. Случайно да са в по-голяма степен ученици и млади майки и бащи? Но мисълта ми е в друга насока. Без съмнение контрабандните канали през годините за цигари и алкохол са били под политически чадър и това е потвърдено от много политици. Но за да стане това перо основно в бюджета на страната, за да накараш хората масово да пият и особено да пушат трябва да отстраниш основните пречки затова да го правят. И така да се върнем на въпроса. Според вас дали учениците щяха да висят по заведенията ако имаше строг реален контрол и то с придружени санкции срещу родителите им ако не посещават учебни заведения? Едва ли. Имах случай на един познат който се върна от екскурзия в Холандия и му бе направило впечатление, че децата до  18 години НИКЪДЕ НЕ ХОДЯТ БЕЗ ПРИДРУЖИТЕЛ.  И при въпрос към един холандец защо е така получил отговор "защото ако не са с придружител се налага глоба от 2000  евро. В Холандия този който не може да се грижи за дете не прави деца." Между другото сега се сещам и една друга област която пряко пречи на това най-големия стокообмен на България да е цигари и алкохол-спорта. Защото нали се сещате що за спортист ще е този който пуши и пие. То и нашите спортисти и особено футболисти май именно затова трудно пробиват като такива. А и затова десетилетия наред е този правен хаос със спортните ни бази... Та така скъпи българи. Затова нямаме нормално образование. Защото ако имаме такова ще има налице млади хора, които ще са способни и кадърни. А тази порода хора не търпят да ги управляват хора, които гледат само да се облагодетелстват и то винаги за сметка на останалите. А и кадърните искат и да имат добри доходи именно защото са такива... Затова за политиците ни е добре образованието ни да е на този хал. Защото така ще е пълно с некомпетентни хора, неможещи и незнаещи, на които ще им е все тая кой ги управлява. И ще са доволни и на 300 лева заплата защото така и така не могат името си да напишат без да направят правописна грешка... Тъй че да ни е честит новия закон за образованието. Той вече официално е ориентиран към учениците. Но не ги търсете в училище. Тяхното място си е в кафенетата и дискотеките. И не да ми държат учебници, тетрадки и химикали, а я цигара, я някой масур...

Изминалата 2011 година бе пренатоварена от политически събития и очаквания. Минаха избор за местна власт и президент в формат 2 в 1, светът навлезе в пика на икономическата рецесия, а най-важното което се случи в България бе концентрацията на властта в ГЕРБ. Опозицията веднага започна да обрисува апокалиптични сценарии за страната от това, тъй като ГЕРБ "щяла да преяде с власт, което ще доведе до авторитарен режим на Бойко Борисов". Но какво доведе до тези резултати на ГЕРБ напрактика? Вярно-имаше немалко случаи, където членове на ГЕРБ извършиха под някаква форма  закононарушения изпозвайки своето политическо влияние в полза на своята партия. Но истината е, че избирателите действително имат нагласата да дадат и концентрират властта в по-голямата и част в ръцете на Бойко Борисов. И причината е простичка. Българина отдавна бленува да заживее в държава, в която да има правила, в която политическия и лидер да носи пълната отговорност за случващото се. Той да говори смислено и разбираемо за обикновенния слушател и да дърпа ушите на всеки, който се опита да се прави я на тарикат, я да открадне или злоупотреби с власт... Случайно да ви напомня това описание на действията на Бойко Борисов? А той самия съвсем правилно е разчел какво се иска от него за да бъде харесван от хората. МВР вземе да забърка някоя каша влизайки напълно алогично в дом на семейство по подозрение че има контрабанда на цигари с 20 въоръжени полицаи с качулки на главата. Става медийно достояние, семейството отива в националната телевизия, а премиера, разбирайки затова, взима телфона, обажда се в медията, и казва това, което искат да чуе бащата, майката и дъщерята. Иска публично оставки за случилото се. И хората които само минута по-рано му искат оставката му благодарат в ефир за позицията му. Пред милиони зрители... Бойко Борисов инспектира лично работата по софийското метро, инспектира лично строеж на която и да било магистрала, кърши ръце в парламента, че го карат да стои на банката за някакви там дебати, вместо да го оставят да работи... Това което туко що описах е визията, която даде власта в този човек. Цялата власт. Не защото хората го смятат че е едва ли не светец. Сигурно и в самия ГЕРБ немалко не само членове но дори и избиратели не мислят че и той не се е възползвал от прехода както се казва. Политически или икономически няма значение. И наистина няма значение. За избирателите, за граждание, за хората в България. Защото те са готови  всичко да изтърпят за да могат да имат ако не 240 бойкоборисовци в народното събрание то поне още един такъв. И по възможност да е лидер на друга политическа формация. За да могат да имат избор следващия път избор между двама които да се впишат в представите им за политик за когото си струва да му се даде властта. И да заживеем под мотото "Царя е мъртъв.Да живее царя!"...     

Предизборната кампания на местните и президентски избори ' 2011 започна преди месеци, но за пръв път тя не е в основния медиен фокус и не заема основно място в битието на българина. Защо е така? Ами поради няколко причини. На първо място опозиционните партии са в цайкнот по отношение на своето финансиране. Не случайно кандидата за кмет на София от БСП  Георги Кадиевна партийния конгрес на партията заяви от трибуната, че за да се осъществи качествена кампания на БСП са необходими близо половин милион лева бюджет. Но тя всъшност разполагала с близо около 50 000 лева и той призова поради тази причина да се започне кампания за събиране на средства от спонсори. Съвсем не така стоят нещата (поне за пред общественото мнение) в Управляващата партия ГЕРБ. След дебата който премина по отношение на депутатската субсидия на отцепилите се от една или друга политическа сила депутати Цветан Цветанов публично заяви, че ГЕРБ ще прави кампания единствено със средства от държавната партийна субсидия. При все това субсидията на присъединилите се депутати към групата на ГЕРБ се оказа дарена на домове за сираци и социални домове. Не така стоят нещата в другите две дясни партии формиращи Синята коалиция. Техните лидери ясно показаха, че Синята коалиция също ще участва с съкратен бюджет за кмпанията си. И докато партиите се чудят как да свържат двата края с малките си бюджети малко неусетно мина поредния вот на недоверие към кабинета Борисов. И основната новина от този вот се оказа лъсналата истина затова как се е правил през последните 20 години един друг бюджет-държавния. Оказа се, че основните приходи които десетилетия наред са били залагани в държавния бюджет идват от акцизите на цигари и алкохол. Нищо чудно в такъв случай, че държавната политика дълги години загърби развитието на спорта и образованието. И как да е иначе, когато спортистите спазват режими, които изключват пушенето и пиенето. От друга страна за да правят последните две неща учениците е трябвало по някакъв начин да бъдат накарани да ходят по барове и дискотеки, а не в училищата. Пазарна икономика какво да се прави. А за политиците вноса и износа на цигари и алкохол е един лесен начин за натрупване на капитали...   Ето, че всичко си дойде на мястото. А Бойко Борисов нека сега се напъва да прави магистрали, да строи стадиони и спортни зали. Между другото именно тези негови усилия най-вероятно ще му гарантират добър резултат на местните и президетските избори. И то въпреки сериозните гафове, в които изпадат хора от висшето ръководство на ГЕРБ. Между другото не може да не се отбележи, че до този момент Бойко Борисов трябва само да бъде адмириран за волята да се освобождава от всеки партиен кадър, койтос действията си накърнява имиджа на партията му. Разбира се е видно, че подборът на кадрите в ГЕРБ може силно да бъде критикуван заради своят лобистки характер. Но въпреки това в много направления се забелязват доста добри резултати по отношение на развитието на държавата. Времето ще покаже дали това е само привидно или е истинска реалност. Със сигутност ако се окаже второто то Бойко Борисов има шанса да остане в съзнанието на българите с визията, която дълго време медиите му създаваха като един работещ и отговорен човек и политик.

Новата 2011 година се оказа много бурна в политически план за партии и избиратели. В общи линии по всяка вероятност опозицията ще продължи да залага на записи на разговори на управляващите за повишаване на рейтинга си, а последните на борбата със организираната престъпност и в частност със изчеването на специалните разузнавателни средства (СРС) и появата им по медии или по щабове на опонентите им. Не знам за останалите, но за мен е напълно непонятно как всички акцентират на това, че министър или депутат е казал едно или друго, а не на това, че някой може да изнася записи, които по своят характер сега може да се отнасят за депутати, но утре може да се отнасят и за обикновените граждани. Дори като се замисля то това е страшното - след като всеки с достъп до СРС  може безнаказано да изнася (защото напрактика никой от прокуратура до полиция не е стартирал някаква проверка кой е източника на тези СРС-та) записи с разговори на депутати и министри (сега се сещам и за нещо друго-вътрешния министър отрече да е бил подслушван под какъвто и да е било повод Бойко Борисов и в този аспект записа с него си е чист шпионаж), и да ги прави публично достояние представяте ли си всеки път като наберете някой по телефона колко хора могат да са наясно с това какво сте си говорили, с кого и т.н. ... И дали и в момента това не се прави с всички нас? Но темата ми бе за предизборната кампания. Не че като гледам тя ще има друг акцент освен мятане на СРС-та. А те пък от своя страна се разпространяват според управляващите от Алексей Петров, който уж бе под домашен арест... Щом с подобна мярка човек в тази държава може да сложи в малкия си джоб и министри и депутати и медии представяте ли си на какво може да е способен ако е на свобода? Но както и да е. Партиите извън тази мащабна тема излизат в предизборната надпревара според социолозите от почти от същите позиции като от преди година. ГЕРБ убедително са първа политическа сила, естествено вече не с смазващия рейтинг който имаха непосредствено преди и след парламентарните избори. БСП  са все още в рейтингов нокдаун с леко повишение на процентите си,а ДПС са почти в полтическото небитие благодарение на нестихващите разкрития на корупционните практики, в които са били замесени различни представители на движението. Техният лидер Ахмед Доган все по-рядко се изявява на политическата сцена и се очаква скоро да сдаде лидерският си пост. Последното вече направи Яне Янев в РЗС, с което напрактика може да прати партията си вече почти в политическата история, защото тя сама по себе си е лидерска и  ако това не е само някакъв вътрешнопартиен театър, в края на който Яне Янев не бъде преизбран за лидер на РЗС, симпатизантите й трудно биха разпознали следващо лидерско лице. А и на практика няма време за налагането на такова. СДС и ДСБ уж критикуват Бойко Борисов с цел да запазят място под слънцето правейки се на корентив, уж пък подкрепят реформите на правителството (някои ако се вярва на думите на лидерите на коалицията), заради страха им от прессрочни избори и факта, че ако ги има то след тях тази коалиция вече няма да е парламентарно представена.  Накратко казано очаква ни интересна политическа битка от гледна точка на компромати и напълно безинтересна от гледна точка на победители и победени.       

Разхождайки се из центъра на Асеновград  пред мен застава мъж на средна възраст-малко плешив и слаб, но затова пък висок и приветлив. Познаваме се отдавна. И няма как иначе, след като той всъщност познава половината град. Поздравява всеки вежливо и не пропуска случай да похвали за нещо приятелите си пред другите. С две думи хубав човек. Тръгваме двамата по улицата. Истинското му име е Христо. Но всички се обръщат към него с пракора Джонсън.  Той почти никога няма и 5 лева в джоба. Затова и в повечето случаи като седне в заведение сяда покрай някой, който има възможност да го почерпи по кафе или бира. Но никой не му отказва. Джонсъна има една едничка страст-залозите в Еврофутбол. Залага на по 10 ст. като се опитва винаги да познае толкова мачове, че коефициента им да бъде не по-малко от 5-6000 лева дори често е много повече. Разбира се никога не печели, но това не го обезкоражава да пусне следващите 5-10 фиша следващата седмица. А на всеки който се е спреятелил обещава ако спечели поне един фиш да го почерпи богато. И честно казано всички знаят че ще удържи на думата си. Само дето въпросния печеливш фиш така и не се оказва в неговите ръце. Иначе се препитава като помага на различни хора срещу малко заплащане и почерпка. Затова и има много свои приятели. Гледам го и си мисля колко малко му трябва на човек за да бъде щастлив. Просто не трябва да осъзнае колко е нещастен. Или може би греша. Защото истинското щастие е за хората които са доволни на това което имат. Колкото и малко да е то. А Джонсъна няма кой знае колко. Но никога това не го е притеснявало. Изпива си бирата на моята маса и става за да вземе следващия фиш за залог. Усмихва се когато някой се пошегува с това, че никога не печели. И отвръща, че като спечели с този фиш ще му покаже какво значи почерпка. И влиза в пункта да го пусне... 

През изтеклите няколко седмици водещите социологически агенции направиха социологически проучвания свързани с изтеклата една година от мандата на кабинетът "Борисов". Изводите от събраните данни са следните. Очертават се два доминанта на политическият небоскон по отношение на личностните рейтинги - На Цветена Цветанов и на Бойко Борисов. Избоявам ги по ред на резултатите им (Цветанов 57% одобрение, а Борисов съответно 56%). Рейтинга на премиера се е вдигнал средно между 3 и 5 пункта (цитираните по-горе данни са на агенция "Медиана"). Последното обстоятелство води до извода, че спада на доверието към премиера, който бе отчетен преди няколко месеца от някои водещи социолози като едва ли не огромен проблем за ПП ГЕРБ, тъй като по своят характер тя е лидерска партия е временно явление, а може да бъде окачествено и в рамките на статистическата грешка. Факт е, че много от представителите на правителството като министърката на здравоопазването Борисова имат много лош рейтинг както според "Медиана" така и според MBMD. Но Колю Колев от агенция "Медиана" отново направи в националния ефир гръмка прогноза, че видите ли тъй като Бойко Борисов се подготвя за местните избори догодина нямало да прави промени в правителството дотогава, а това щяло да се окаже проблем за управлението. В действителност Мира Радева е много по-блоизо до истината, твърдейки, че сегашното правителство има много по-различен подход към упрвлението отколкото предходните и промените ако са наложителни се правят на момента, а не планово (като пример мога да дам смяната и на бившият министър на здравоопазването Нанев, и на бившият вече зам. председател на парламента Л. Иванов). В този смисъл не е учудващ факта, че одобрението към кабинета е със сравнително приемлив резултат (около 30-40 пункта на одобрение). Този резултат показва и нещо друго-че избирателите гледат на министрите като на скачени съдове и в този смисъл те отчитат факта, че не може всички от екипа на Бойко Борисов да бъдат с поведения и действия като неговите, колкото и да им се иска да е така. В общи линии едва ли може да се очаква в бъдеще време настроение за предсрочни избори, а имайки предвид обстоятелството, че и в лявото политическо пространство и в дясното не се намира политически субект, който да привлече разочарованите симпантизанти на ГЕРБ (става въпрос за около 15% от гласувалите за ГЕРБ на парламентарните избори) става видно, че ГЕРБ не само не са в криза на доверие, но нещо повече-има индикация за това, че партията вече си е създала своя периферия от симпантизанти, които вероятно може да активизират в навечерието на избори. Ако тази хипотеза се окаже вярна, то от пресрочни избори може да има полза единстввено ГЕРБ, а тази партия и сега успява да наложи волята си над своите партньори и едва ли ще се ориентира към подобен ход. БСП от своя страна има голям проблем с това, че ръководството на партията не успява да покаже по някакъв начин опит за налагане на политика на промяна във функционирането си и в ръководните си органи и това ясно се отчита от симпантизантите на партията, които в момента гравитират около възрастовата група над 50-60 години. ДПС едва ли трябва да бъде коментирана докато скандалите около тази партия за злоупотреби по времето на тройната коалиция не стихнат и не стане ясно дали обвиненията срещу водещите политици от тази партия ще издържат в съда. Ако това се случи това може да доведе отлив (в много по-малък мащаб от такъв във БСП например) от избиратели, а и би дал девиденти на ГЕРБ по отношение на тези избиратели, които дадоха гласа си за ГЕРБ с надеждата за възмездие по отношение на ДПС. Във висички положения новият политически сезон ще започне без кой знае какви промени на нагласите на общественото мнение. Но не трябва да забравяме, че винаги могат да възникнат обстоятелства, които да доведат до подобни процеси.

Мина една година от управлението на ГЕРБ. Партия, дошла с толкова надежди. Надежди за това тя да наложи коренна промяна в начина на функциониране на самата държава, както и на живота на обикновенните хора. Но дойде ли желаната промяна? В интерес на истината ГЕРБ може да се похвали с успехи в определен области.. Като например отпушването на еврофондовете. Както и борбата с организираната престъпност. Друг е въпроса дали ударите на МВР към определени групировки не са за сметка на някои други, както твърдят определен кръг анализатори. Аз няма да взимам отношение по подобна теза, най-малкото защото не съм специалист в тази област. Бойко Борисов през изминалата година не престана да си изгражда образ на едва ли не един супермен, от който всичко зависи. И то това не е далеч от истината като се има предвид, че на няколко пъти трябваше да се намесва за да спира един или друг закон, уреждащ частни корпоративни интереси на депутати от ГЕРБ или приятелски кръг около тях. Иначе в страната бе наложена т. нар. "медийна демокрация". Управляващите неедно кратно пускаха в медийното пространство различни свои законодателни идеи, които в последствие биваха променяни, когато общественото мнение се изказваше против тях. И от това търпяха критики през годината от опозицията, тъй като според опозиционните лидери подобно поведение е недопостимо по време на глобална икономическа криза. Оказа се, че в ГЕРБ има много хора поставени на високи постове, които не ги заслужават. И като никога досега управляващата партия по своя инициатива започна да извършва чистка на министри, депутати, кметове, общински съветници издигнати от нея самата тогава, когато се заместваха в различни скандали уронващи престижа на партията. В действителност големият минус на ГЕРБ се оказа липсата на координираност при провеждането на цялостната й политика и то в общи линии това се дължи на факта, че не малко нейни членове заемащи различни постове в държавата практически се оказа нямат интерес от това да се осъществи самата промяна. Ето защо и доверието на ГЕРБ спадна като процент при социологическите проучвания, но в същото време не се наблюдава ръст на одобрение на опонентите на управляващата партия. Разбира се  спада на доверие се дължи и на хаоса в здравоопазването, образованието и особено в напрактика нефункциониращата трудова борса в обстановка на натастваща безработица. Напратика изли, че е по-лесно да си намериш работа ако въобще не разчиташ на бюрото по труда, отколкото ако се регистрираш в него. Въпреки, че фирмите, които позват услугите на бюрото по труда и си намемат служители чрез него позват данъчни облекчения. Има още много какво да се желае от Бойко Борисов. И особено от неговият екип.  Защото както е казал народът "Една птичка пролет не прави". Истината е, че кайвотои да направи кабинетът "Борисов" ще понесе негативите на двадесетгодишносто наследство оставено от предходните управляващи. Както и на ефекта от глобалната икономическа криза. И единственият шанс за нов мандат е действията на министрите и депутатите да допренесат затова, в следващите три години до изтичане на мандата на това правителство българина да усети реална промяна в държавата, в която живее. Проняма в смисъл налагане на ясни правила и закони, които да са еднакви за всички.      

Осем часът е. Вратата на класната стая е отворена и всички сме затаили дъх в очакване на теста за матурата. Не че някой си е направил труда да учи. Да не сме луди? То през учебната година не се напъвахме да учим, че сега ли? Учителката донесе теста. Момент да си попълня името. Питате ме защо не сме учили ли? Ами вижте класната ми-учила, с две висши образования и какво? Сега се трепе за 600 лева заплата. А тати е шеф на охранителна фирма (по-добре да не казвам как е станал и какво образование има). И какво като му е трудно да напише две изречения без да направи правописна грешка? Нали носи в къщи 2000-3000 лева всеки месец? Момент. Първи въпрос: Кой български град е пристанище? Отговорите са Варна, Благоевград и Смолян. То това и аз го знам-Смолян разбира се. Докъде бях стигнал? А да - за тати. То той е достатъчен и мама да уреди. Тя е секретарка в една от фирмите които той охранява. Казал ми е само да избутам средното. Ама го направиха така, че без да взема матурата все едно не съм взел средно. Чакайте, че се отнесох. Втори въпрос... Къде се намира нос Калиакра... Как къде? В Стара планина разбира се. Сигурно се питате аз какъв смятам да стана. Че то това е лесно. Тренирам от 4 години футбол. Ако знаете от колко часове се чупих заради тренировките... Ама класната какво да прави - ще ме търпи. А пък ако много вземе да вряка че отсъствам какво? Да не вземе да ме изгони? Че аз и нося на училището по 1200 лева годишно. Мен да изгони, Гошо да изгони и после от къде пари за заплата а? То и нейната заплата ако е заплата... Следващ въпрос. Този пък трябва да се попълва. Опишете кои земи са обитавали прабългарите. И това е лесно. Четох урока. И така пиша: "Прабългарите обитавали земите около реките: Днепър, Днестър и Алпите. Там те затвърждавали културните си взаимоотношения с японците, на китайска територия." Второто изречение го написах, защото остана някой и друг свободен ред и реших да покажа, че съм учил. Иначе аз съм лесен. Вече съм на 19 години, голмайстор съм на отбора и договора ми е вързан в кърпа. Само тая матура да я взема... Пак се разсеях. Стигнах до въпроса в кой град има жп-гара. Горна Оряховица, Кърджали или Шипка. Чудя се между Шипка и Кърджали. Залагам на Кърджали. Остана последния въпрос. "Направете своя оценка на делото на Васил Левски". Тоя не помня кой беше... Ама класната ни каза да не оставяме въпрос без отговор дори и да е грешен. Защото може да се окаже че ние си мислим че не знаем, а впоследствие да сме запомнили нещо от часовете. Ама много е тъпа нашата класна. Как да запомня нещо от часовете като почти не съм се вясвал в училище... Както и да е. Взимам химикалката и пиша: "Васил Левски е разпънат на кръст за да изкупи малоумието на своят народ.". Добре го написах а? Хайде дойде време да предавам теста, че треньора ме чака за тренировка. А матурата съм я взел 100%.

P.S.: В текста са използвани  бисери от работи на кандидатгимназисти по география и история. Всички прилики с  действителността в българското средно образование и отношението на учениците и родителите към него са напълно  реални.

В България има само едни нещо което може да стресне български политик-политическата сатира. И това не е от днес. Има една история за една от трите социални емблеми на Пловдив-архитект Чинков, който през шейсетдесетте години на миналия век е бил известен с разказването на вицове. Нещо подобно на Слави Трифонов днес. Та имено заради тази си страст Чинков влиза в затвора обвинен в подкопаване на авторитета на държавата и властта. Но точно в този период Тодор Живков отишъл на посещение във Франция и започнал да разказва на Де Гол колко развита демокрация има в България. Де Гол само го погледнал и му отвърнал, че не знае колко развита демокрация е България, но в центъра на Париж има площад, на който всеки може да се качи и да говори каквото си поиска за всеки френски държавник без да има последици от това. А в България има само един архитект Чинков, който е дръзнал да прави това  заради което е тикнат в затвора. В зората на промените след 1989 година в България група студенти създават младежко предаване с подкрепата на все още управляващата под старото си име партия БКП. Идеята е да се даде възможност на българското общество да се види, че не е лошо да можеш да изразяваш мнението си. То тръгва с името "Ку-ку", впоследствие след т. нар. "атомно Ку-ку" и временното му спиране от екран се пуска  отново в ефир преименувано в "Каналето". Точно това предаване обаче се оказа истински тест за всяка една управляваща партия след промените. Оказа се, че всеки политик, които идва на власт трябва да се съобразява с това предаване. И причината затова се крие във факта, че това бе единственото политическо сатирично предаване в България, в което всеки може да получи това което иска. Критиците на управляващите критика в национален ефир чрез забавни скечове, търсачите на истината за промените пародийни предавания показващи абсурда в който живее българина... Всеки  без политиците. Каквото и да направят те винаги бяха усмивани в предаването. И това не се хареса на нито един от тях-от Жан Виденов до Иван Костов.  Предаването "Каналето в последствие се разви и в друго такова-"Хъшове" с част от екипа който правеше старото предаване. Другата част остана в старият формат. С появата на първата частна национална телевизия Би Ти Ви "Хъшове" се трансформира в "Шоуто на Слави" и действително заприлича на едно уникално и политическо и културно и забавно шоу гледано с интерес както в България така и в чужбина. Така водещият на шоуто Слави Трифонов получи възможността да формира общественото мнение в България в такъв мащаб, че самите политици искат не искат започнаха да изпозват неговата трибуна за свои изяви. Факт е обаче че все още това шоу стреска сънищата на първите мъже в българската политика. Това се отнася в пълна степен и за Бойко Борисов. Българският премиер нееднократно се изказа остро по отношение на политическаа сатира на шоуто наричаки я "помия", "щуротии" и т.н. Има ли основание обаче да бъде недоволен от това предаване? Защо този формат предаване е толкова значим за българите, че и "Ку-у" и "Каналето" и "Хъшове" и "Шоуто на Слави" се оказват най-гледаните предавания в национален мащаб? Отговорът на този въпрос се крие в политическото обяснение на промените, които се извършват в България през всичките тези 20 години под общото понятие "български преход". За българите няма значение дали този преход е необходим или не. Важното за тях е, че той е много болезнен. Те обедняха, отнеха им се много социални придобивки и с времето бързо се озвериха на политиците.От тази гледна точка е нормално да имат изключително голяма нужда от някакъв отдушник на всичко това за да изкарат своята негативна енергия. И тъй като техният протест изразен в негласуване на изборите не даваше никакъв видим резултат най-лесното за тях се оказа да си пуснат телевизора и да гледат своето любимо предаване където да се посмеят поне за час на смешните скечове, или от предоставената им от това предаване гледна точка, показваща абсурда на българският преход и българската реалност. И това ще е така, докато българите се чустват нещастни и недоволни от държавата в която живеят. И единственият начин да се промени това е жизненият стандарт и начинът на жъвот на българина да бъде променен коренно в положителна насока. Така че Бойко Борисов вместо да се сърди на Слави Трифонов за критичността на предаването му по-добре е да се сърди на всички хубостници , които две десетилетия управляваха тази страна грабейки я за сметка на тези, които им гласуваха доверие да ги управляват. И на своят екип ако заприличат на тях. Слави Трифонов не му е виновен... 

В седмицата около едни от най-българските празници - Гергьовден и Деня на Европа (за нас летен Никулден) се случи немислимото - премиера Бойко Борисов за пръв път от близо 5-6 години не е на първо място по рейтинг. Някои социолози веднага започнаха да чертаят всякакви причини затова - от това, че доверието в  Борисов намалявало по подобие на това на останалите премиери досега до това, че Цветан Цветанов вече имал възможност да претендира да застане начело на ГЕРБ. И двете твърдения по своят характер са повече от несериозни. На практика рейтингите на общественото мнение не показват реално доверието към една или друга личност, тъй като на всеки анкетиран му се дава възможност да посочи неопределен брой лица включени в списъка за с политици и личности, за които се пита дали има доверие. Така например един привърженик на Атака съвсем спокойно може да реши, че освен Волен Сидеров му харесва и Сергей Станишев и Бойко Борисов. И неговият вот ще вдигне процента и на тримата едновременно. На практика обаче гласът му ще е насочен на изборите за Сидеров. Примерът който дадох сега е напълно произволен, но е показателен затова, че не е необходимо да се вдига кой знае колко голям шум от този род анкета. Тя има за цел единствено да маркира влиянието на политиците сред общественото мнение. Иначе това, че Цветан Цветанов има твърде висок рейтинг не е новина. Сред избирателите вече почти цяло десетилетие се бе загнездило желание за това да живеят в правова държава, в която законите са за всички. И в момента, в който полицията и прокоратурата започната да са активната страна в битието на българина той нормално оценява това, показвайки доверието си към министъра на вътрешните работи без значение кой е той. Това е причината най-харесваните сред министрите да са последователно Богомил Бонев (при правителството на СДС), Бойко Борисов (като главен секретар на МВР при правителството на НДСВ, както и в началото на тройната коалиция), както и сегашният вътрешен министър Цветан Цветанов. Факт е, че рейтинга на Борисов може да е втори, но е стабилен от една страна, а от друга първият по рейтинг е част от неговият екип. И по всичко изглежда Борисов няма никакво намерение да повтори грешката на предшественика си от не толкова близкото минало Иван Костов, който след като се оказа, че има по-ниско доверие сред общественото мнение от върешният си министър Богомил Бонев не се успокои докато не го отстрани от кабинета си, пък било то и без основание затова. Може би и това негово поведение е причината за високият процент на одобрение към него въпреки непопулярните антикризисни мерки, които правителството прие като план за излизане от кризата.

Ако някой бе попитал преди година или две кое е най-невоятното което може да се случи в нашата държава отговорите вероятно щяха да гравитират около следните твърдения:

1. Да влезе министър в затвора;
2. Да осъдят някой за корупция;
3.Управляващите да започнат да се борят реално с организираната престъпност чрез арести на висши босове от подземния свят;
4. Да се потърси отговорност на предишните управляващи за далаверите, които са извършили;
И т.н. и т.н. ... Днес на база очакванването преди време това никога да не се случи сякаш живеем в страната на чудесата. Държавата започна чрез своите институции да прави всичко възможно да си прибере парите от своите длъжници, включително от тези, които в последните 20 години и през ум не им бе минавало да плащат данъци, осигуровки и да спазват законите, защото до този момент бяха близки до управляващите. Днес дори самите управляващи започнаха да внимават какво и как вършат. Защото вече един министър на здравоопазването от забележете-сегашната власт (!?!) подаде оставка за да даде сам възможност да бъде направено досъдебно производство по отношение на действията му на министър. Висш служител на тайните служби бе уличен, че е водеща фигура в подземния свят и по всичко личи, че скоро няма да може да излезе от ареста (визирам Алексей Петров). Данъчните започнаха масови акции срещу всеки, показващ демонстративно лъкс и разкош в начина си на живот. А съветът за тристранно сътрудничество изведнъж взе да работи на пълни обороти, като дори и синдикатите признаха, че представителите на правителството правят всичко възможно да достигнат до консенсъс по отношение на мерките за излизане от кризата с тях. Сякаш живеем в някоя друга държава а не в България. И единственото което ни напомня, че живеем именно в България е обстоятелството, че всеки, който има проблем тича не при институциите, които могат да му го решат, а при Бойко Борисов за да ги накара да го направят. И как да не бъде така като за последните 20 години никоя държавна институция не възрази срещу абсурдната нормативна уредба е налагана от управляващите през годините. Няма какво да се къжем-законите по време на прехода бяха ориентирани към това държавата да абдикира от задължението си да бъде в полза на своите граждани. Затова сложих държавните институции под общ знаминател. И днес няма защо да се учудваме, че Бойко Борисов е толкова напрегнат и изнервен когато бива критикуван. Не защото няма трески за дялане, а защото на всички ни стана ясно, че дали е добър или лош управник си остава единствения, който прави всичко възможно да превърне България в държава, в която да има ясни правила и закони и най-важното-да важат за всички. Остава най-трудното. Далавераджиите да си получат заслуженото. Защо най-трудното ли? Ами защото с този    наказателен кодекс да осъдиш някой дори и виновен въобще не е лесно.  Но днес е Великден. И не само защото честваме Възкресение господне, а и защото се случи дългоочакваното чудо-ние българите отново започнахме да вярваме, че можем да  превърнем България в нормална държава. И тази вяра се породи заради Бойко Борисов. Остава да се надяваме да не си останем с вярата. Защото ние българите най-добре знаем колко малка е границата от "Осанна!" до "Разпни го!"...

Близо почти година след последните парламентарни избори истината за тройната коалиция започна да излиза на бял свят. В предаването "Тази сутрин" по bTV бъвшият депутат осъден за педофилство Владимир Кузов обяви, че мизата за подкрепата на правителството на тройната коалиция е била 300 000 евро за глас. Такива слухове и данни имаше и непосредствено след гласуването от парламента на правителството на Сергей Станишев. Днес обаче за пръв път това се каза официално. Въпросът е дали след това скандално изказване по националната телевизия прокуратурата ще се самосезира, защото акта на заплащане за гласуване в парламента може да бъде касифициран единствено с един юридически термин - ДЪРЖАВНА ИЗМЯНА. Защото подкупа за гласуване на определено правителство от парламента от страна на която и да било финансова институция е акт за пряко налагане на определени политики засягащи интересите не на държавата, а на самата въпросна финансова институция. Споменавам термина "финансова институция", защото поне според финансовите отчети на политическите партии няма такава, която да плати по 300 000 евро на 30-40 депутати (толкова бяха необходими на партньорите от БСП и ДПС за да си прокарат правителството след като първоначално НДСВ отказа подкрепа). Пък и да ги има този акт със сигурност също е противозаконен поне по смисъла на философията на демократичното политическо устройство. Явно след операция "Октопод" МВР ще има още един повод за разследвания. Не че са престанали. И това е най-хубавото на сегашното управление. Особенно ако действително няма никакъв политически чадър и към никой в сегашното управление както гарантира премиерът. Но да декларираш е едно, а да действаш съвсем друго. Така че засега ни остава  да кажем като руснаците "Ще поживеем, ще видим". И да се оставим на мъдростта на една  наша поговорка - "Времето ще покаже"...   

Вървя днес по снежните улици и си мисля. Мисля си за това, че днес е празника на жената-8 март. И как да е иначе, когато днес много представители на силния пол са окупирали сергиите и магазините за цветя с цел да купят някое цвете на едно или друго момиче пленило сърцето им. Жалкото е, че повечето от тях го правят само на този ден. И затова е нужен този празник на жената-за да не забравяме, че я има. А тя жената винаги носи в себе си по нещо красиво за което да я обичаш. Трагедията на България е, че българките са по-красиви от необходимото. Да вземем за пример гърците. В цялата си история тези иначе горди византийци са имали една хубавица за която да въздишат е цялото си сърце. Тя казвала Елена. А за нея са се трепали и колили вместо едно доброто утро цяло десетилетие край Троя. А ние българите такива като хубавата Елена си имаме на път и под път. Достатъчно е да се вгледате в българките и ще разберете за какво говоря. Така че не е чудно, че като отворим учебниците по история ще забележим, че на всяка една велика сила стъпила на балканският полуостров първата ѝ работа е да ни разгони фамилията. Данък женска красота какво да се прави... Но това си има и хубава страна. Та кой би се отказал от съдбата на нас българите да живеем до толкова красиви създания...

Преди няколко дни бе националният ни празник трети март. На него сме свикнали да отбелязваме, че празнуваме Освобождението на България от Османско иго. В този смисъл тази дата българите дълги години я честват така сякаш става въпрос дата на която се чества  някакъв вид извоювана независимост на България. Истината обаче е малко по-различна. На трети март се сключва ПРЕДВАРИТЕЛЕНО мирно споразумение, с очертани граници на бъдещата държаша, но без никакъв ангажимент от страна на подписалите се страни да признаят България именно в тези граници. Точно това е причината да бъде възможен впоследствие Берлинския конгрес, на който територията на България да бъде разпокъсана така, че да остане идеалът за обединение мечта на поколения българи до ден днешен. А дипломати като гръцкият консул да се правят на ощипани девойки само при вида на този идеал дори и само като карта на билбордове. Интересното в този пример е факта, че и България и Гърция са част от Европейският съюз и в този смисъл няма логика за териториални претенции на която и да било държава спрямо другата. Поне според логиката на политическото съществуване на съюза. Но комплексите на гърците не са обект на този постинг. А това коя дата трябва да почитаме като "най-светла" и като основен национален празник  и коя като обикновен празник. Защото ако се замислим датата която е символ на реалното ни освобождение в политически план не е 3 март а 22 септември. На този ден България натрива носа на цяла Европа - и на великите сили и на всички държавички около България с блянове за историческо величие като Гърция, Сърбия, Македония... Списъка е дълъг. Както и този на мераклиите да ни пренапишат историята само и само да не се окаже, че могат само да си мечтаят за такава като нашата. Но истината се съдържа в една изтъркана от повтаряне фраза отнасяща се именно до историческият прочит. Тя гласи: "Когато фактите говорят и боговете мълчат". "Се ля ви" както казват французите.  

Онзи ден си пускам телевизора. И не вярвам на очите си. Новините за пръв път не започват с това къде кой гръмнали или убили, след което полицаите да обясняват, че уж имат хипотеза кои са извършителите, а с една най-после нормална полицейска акция, от която на всички им настръхнаха косите. Акция "Октопод". Само след ден от средите на бившата управляваща партия БСП започнаха да прехвърчат искри. Заговори се дори за искане на оставки във вишите партийни структури на БСП. От всичко това вече можем да съдим за едно. Акцията "Октопод" освен че е показна (като повечето акции на МВР по времето по което неин главен секретар бе Бойко Борисов) е и реален удар срещу организираната престъпност. Защото в България организираната престъпност е наистина организирана. И за никой не бе тайна през последните 20 години, че в нея участват и висши партийни функционери. И когато партийната кариера на политици от ранга на Сергей Станишев е заплашена от една такава акция, а такива като Румен Петков започнат да правят метани заради нея на управляващите при положение, че неговата партия е в опозиция говори много. Друг е въпроса защо Румен Петков не си даде сметка затова, че явно е проспал мандата си на министър, щом по негово време тази структура не е била надушена от подчинените на неговото министерство служби. И на практика оправдава факта, че му се наложи да подаде оставка като вътрешен министър за несправяне в борбата с организираната престъпност. Но да се върнем на днешната ситуация. Не случайно тази акция има толкова голям обществен отзвук сред българското общество. За българите това е първият сигнал през целият период на т. нар. преход за това, че живеят в правова държава. Не омаловажавам и акцията по разбиването на НАГЛИТЕ и ежедневните удари срещу наркоканали за които всеки ден се пише и говори в медиите. Но Акция "Октопод" е нещо много повече. Тя се оказва един своеобразен рубикон за ПП ГЕРБ. Защото ако накрая се окаже, че няма да има осъдителни присъди, че този мегаудар по организираната престъпност е един голям балон, то това може да се окаже и повод за сериозно политическо дестабилизиране на страната. Което може да доведе до падане на правителството от власт.  Затова на всички наблюдатели е ясно, че битката с организираната престъпност този път е истинска. Държавата започва да си търси сметка от всички хубостници, които успяха да я превърнат в скапаната държава с некадърни политици, които насериозно се бяха взели и не понасяха бъзици... Сещате се че почти цитирах текста от една от песните на Слави Трифонов. Често слушам неговите песни. Някои казват, че не ставал за певец, други че се бил изчерпан. Но никой не може да отрече, че много от авторските му песни са съдържателни и имат смисъл. Всъщност това в някаква степен се очаква  и от сегашните управници от ГЕРБ. Много хора ще са противници на едно или друго тяхно действие. Но за да станем нормална държава в собствените си очи трябва действията на сегашните управници да бъдат добре обмислени и да дават реални решения на ежедневните ни проблеми. Като този с организираната престъпност, корупцията и рекета например. Само така на следващите предизборна кампания на ГЕРБ нейните симпантизанти ще повярват че намеренията на тази партия са сериозни и отново ще й гласуват доверие. Дано нейните лидери си дават сметка затова. Защото ако е така май наистина ще започнем да приличаме на нормална държава.